Сър Боби, който караше хората да се усмихват

Изминаха повече от пет години, откакто сър Боби Робсън напусна този свят след дълга битка с рака. Английската легенда срещаше уважание в целия свят с невероятните си познания и ерудиция.

Освен с изключителните си личните си футболни постижения, Робсън ще бъде запомнен и като човек отдаден на благородни житейски каузи.

"Няма по-голям от Боби Робсън. Скърбя за смъртта на изключителен приятел, прекрасна личност и огромен футболен човек, чиято страст и познания за играта ще останат ненадминати", заяви сър Алекс Фъргюсън на погребението на легендата.

На 18-ти февруари Боби Робсън щеше да навърши 82 години, а по този повод ще ви припомним някои от незабравимите му моменти във футбола.

Англия - Франция 4:0, 27-ми ноември 1957 г. (приятелски мач)

Робсън прави дебюта си за националния отбор на стария стадион "Уембли", след като е впечатлил с изявите си за Фулъм и Уест Бромич на клубно ниво. Започва отдясно и вкарва две попадения за радост на над 60 000 фенове по трибуните. Години по-късно "осмицата" на Англия си спомня какво му е казал Том Фини преди този мач.

"Том ми каза, че ако се уморя, трябва да му подам на крилото и той ще държи топката, за да си почина. Той направи точно това", смееше се Боби Робсън, когато разказваше този случай. Въпреки страхотни си дебют, бъдещият мениджър на Англия трябва да чака шест месеца за втория си мач с фланелката с "трите лъва", който е по време на световното първенство през 1958 г. Робсън играе във всички двубои в Швеция, а островитяните си стягат багажа след три равенства в груповата фаза.

Ипсуич - АЗ Алкмаар 3:0, 6-ти май 1981 г. (финал за Купата на УЕФА, първи мач)

Купата на УЕФА, ставала притежание на гиганти като Ливърпул, Фейенорд и Ювентус в ранните си години, отиде в ръцете на изненадващ победител през 1981-а. Малкият Ипсуич от източния английски бряг се добра до трофея под настойничеството на Робсън.

След период начело на Фулъм, Боби поема Ипсуич през 1969 г. и ръководи клуба в най-успешния му период в историята. Отборът се превръща в явление в Англия, където вдига ФА къп през 1978 г., а три по-късно осъществява впечатляващия си рейд до финала за Купата на УЕФА и спечелването на трофея. До голяма степен всичко се решава в Англия след класическата победа над АЗ Алкмаар с 3:0. На реванша в Холандия Ипсуич губи с 2:4, но въпреки това вдига купата.

ФРГ - Англия (4:3 след дузпи), 4-ти юли 1990 г. (полуфинал на световно първенство)

След забележителния успех с Ипсуич, Футболната асоциация назначава Боби Робсън за мениджър на Англия година по-късно на мястото на Рон Грийнууд след отпадането на "трите лъва" от световното първенство през 1982 г. Англия на Робсън е спряна на четвъртфиналите в Мексико през 1986 г. от гения на Марадона (и неговата ръка), след което извежда страната си до полуфиналите на първенството в Италия през 1990 г.

След като побеждават Камерун след продължения, англичаните срещата стария си враг Германия. Мачът в Торино предлага невероятна драма, която се помни и до днес. Англия заслужава да играе финал, но коравите немци печелят при рулетката на дузпите. Мачът за третото място, загубен от домакините, бележи края на сър Боби Робсън начело на националния отбор.

Нюкасъл - Шефилд Уензди 8:0, 19-ти септември 1999 г. (Висша лига на Англия)

След като се оттегля от селекционерския пост на Англия, Робсън продължава успешната си репутация и в европейския клубен футбол. Той печели поредни титли в холандската Ередивизи в първата си работа след "трите лъва" с ПСВ, преди да поеме португалския Спортинг Лисабон.

След това печели две шампионски титли и Купата на Португалия с Порто, след което застава начело на Барселона. По това време привлича Роналдо за рекордна сума и печели Купата на краля и КНК. След още един период в ПСВ, през 1999 г. той е назначен за мениджър на Нюкасъл Юнайтед.

Роденият в Дъръм Робсън подкрепя "свраките" от дете и се чувства като у дома си. Нюкасъл е предпоследен с една точка от шест мача. Първият му домакински двубой е срещу Шефилд Уензди, а Алън Шиърър вкарва пет за разгрома с 8:0, след който започва възраждането на Нюкасъл.

"Той свърши невероятна работа. Робсън разбира хората и всички в отбора излизат на терена с усмивки на лицата", казва Шиърър тогава. Сър Боби спасява "свраките" от изпадане, а през сезон 2001/02 отборът завършва четвърти и се класира за Шампионската лига.

Гала вечер на ФИФА за Футболист на годината, 21-и декември, 2009 г.

След като не успя да спечели последната си битка с рака, Робсън почина на 31-и юли 2009 г. на 76-годишна възраст. Посмъртно му бе присъдена наградата за феърплей за "джентълменските качества, които показа по време на кариерата си като футболист и треньор". След смъртта на легендата, целият футболен свят му отдаде почит.

Бразилската суперзвезда Роналдо бе работил с Робсън само осем месеца, но това беше достатъчно дълго, за да окаже въздействие върху 20-годишния тогава футболист.

"Горд съм, че работих с него. Той ми беше като баща", споделя Феномена. Португалското протеже на сър Боби Робсън Жозе Моуриньо, който бе част от екипа му в Спортинг, Порто и Барса, заяви, че най-големият му учител остава безсмъртен.

"Той е безсмъртен, защото остави у всеки, който го познаваше, знака на личността си. Велик треньор, но още по-велик човек", заяви Моуриньо.