Защо се бият хокеистите
Серия удари в лицето на най-добрия ти приятел ще направят чудеса с развитието на кариерата ти. Само обаче ако си хокеист, който се бие на леда
На 18 години играех в хокейната лига на Онтарио и имах сериозен проблем – не бях сред най-добрите на леда, освен това не си падах и по боя.
Осъзнах, че трябва да направя нещо, за да се изпъквам сред останалите млади хокеисти.
Първо се опитах да участвам активно в големите сбивания. Проблемът беше, че веднага ми скачаха истинските побойници. След като на няколко пъти си повърнах обяда реших да се обърна към най-добрия ми приятел Крис Бейн за съвет.
Тогава той беше нашия енфорсърър – този, който се бие с другия отбор и реагира на всички провокации.
Казах му нещо от рода на: „Приятел, наистина мисля да стана побойник. Какво ще кажеш?” А той ми отвърна: „Добре, нека те набият няколко пъти и тогава ще решиш”.
Не можеш да станеш корав боец ако гледаш как другите се бият или прочетеш книга за това. Трябва да участваш в боя.
Tweeeet me!Доста добър съвет. Не можеш да станеш корав боец ако гледаш как другите се бият или прочетеш книга за това. Трябва да участваш в боя.
Така че всеки ден след тренировка двамата с Крис захвърляхме ръкавиците и си организирахме „спаринг” в центъра на ледената площадка.
Нещата се развиха точно както предполагате.
В началото беше забавно, но човек много бързо разбира колко трудно понася удари. Двамата успяхме да си вкараме по няколко силни удара, но по-скоро по случайност. Но не съм сигурен, че Крис изобщо усети моите удари, той беше много здрав и носеше на бой.
Знам, че за тези, които не са фенове на хокея, това може би звучи варварско.
Знам, че звучи смешно, когато някой ви каже, че боят е неразделна част от хокея, но това няма нищо общо с което и да е улично сбиване. Все пак сме на кънки и носим широки екипи, които могат да ни бъдат издърпани през главата.
Всеки такъв бой изисква много физически сили.
Крис ми показа всичко, от което има нужда един хокеист в боя – не просто да се метнеш напред, раздавайки юмруци – но как трябва да пазя равновесие, как да отвръщам на ударите, как да захвана другия и т.н. Попивах тази информация като гъба.
Дори започнах да си изграждам собствен стил.
И познайте какво стана? И това не ми помогна.
Преди началото на сезона бях последният от нашия тим, който беше пратен в младежката Б формация. Бях съкрушен, но намерих сили на кажа на нашия треньор Дейл Хънтър, бивш виден побойник в НХЛ нещо, което вероятно промени целия ми живот: „Просто ми дай шанс. Пусни ме да играя и никога няма да ме извадиш от състава.”
След три мача, още в началото на сезона, ме повикаха в състава и след това не пропуснах нито една среща на отбора.
Започнах да се бия с по-дребните и осъзнах, че ми се отдава.
За втората ми година в лигата вече се биех с най-яките побойници. Знам, че съм пристрастен, защото точно боят ми осигури място в НХЛ. Но вярвам в следното нещо: НХЛ има нужда от бой на леда, за да е хокеят по-безопасен.
Звучи като оксиморон, но нека ви обясня как действа това.
Преди месец играхме с Анахайм и в този мач се случи нещо, което се вижда прекалено често в НХЛ. В третата част един от най-добрите ни играчи, Макс Пачиорети, беше ударен отзад, след като даде пас и се заби с главата напред в предпазната ограда. Съдията реши, че няма дузпа и трябва да призная, че стриктно погледнато от гледна точка на правилата това нарушение не е за дузпа.
Сега, какво да направя аз?
Резултатът е 2:1, вече сме в третата част и играем с един от най-добрите отбори в НХЛ. Анахайм е в Западната конференция, така че нямам прецеденти с бой с някой от техните играчи, все пак срещаме Анахайм два пъти на година.
Рядко се бия в третата част на оспорван мач, тъй като не искам да ме накажат и да се срамувам, че съм оставил отбора си с човек по-малко. Искам да съм на леда. От друга страна обаче, Макс е един от най-добрите ни хокеисти и беше ударен отзад, докато се опитваше да играе.
Част от мен иска да остана в мача, но другата част държи да получим реванш.
Седя на резервната скамейка и си мисля: „Добре, мога да оставя този удар без последици, но какво ще стане, когато всички останали играчи в лигата видят, че този инцидент остава без последствия?” Нямаше как да оставя това да им се размине. Впуснах се след този, който удари Макс и се опитах да го въвлека в бой.
0 коментара