Тъжно - без волейболистите ни на олимпиадата

Старата слава и традицията са хубави неща, но без да си в крак с времето, изоставаш.

Истината е, че сме далеч от развиващи се постоянно нации във волейбола като Франция, Полша, Германия и Аржентина.

Да не говорим за константи като Бразилия, Италия, Сърбия, Русия.

Нямаме вътрешно първенство, където един отбор става шампион без загубен гейм в зали, където при по-силно пратен начален удар и посрещане, топката удря тавана.

Както и повечето спортове у нас, и този ще опитаме съвсем да обезличим.

Само преди месеци бяхме домакини на европейското в София и с много емоции, еуфория, пълна зала и цял един народен тласък и импулс успяхме да стигнем до четвърто място.

Реалистично е, да сме някъде там в класацията, и то само за континента.

А от Европа за Рио тъй или иначе отиват само три тима.

Ние явно изоставаме и затова изобщо не е виновен отборът ни.

Момчетата опитаха - дадоха каквото имат да дадат.

Нямаме никакво основание за критики към тях - те направиха това, което могат.

Треньорът ни Пламен Константинов знаеше каква ще е съдбата ни, въпреки вродения му дух на победител.

Той бе наясно, че само късмет може да ни преведе над препятствия като Русия и Франция, с която играем в петък.

Опитахме, не успяхме.

Жалко.