Реал загуби титлата още на 16 ноември

Реал (Мадрид) каза сбогом на титлата в Испания. Добре де, на теория още има шанс, но всъщност всички знаем, че на практика си е точно така. След вълнуващото равенство 2:2 с Валенсия „Белия балет“ е на 4 т. зад Барса, а може да спечели още най-много 6 т. до края на първенството.

Срещу „Прилепите“ мадридчани направиха добър мач, но усилията им бяха съсипани от слабата отбрана и несигурния вратар. Двете попадения на гостите при двете им влизания в наказателното поле бяха тежък удар за „Кралския клуб“.

Както и контузията на Тони Крос.

Реал обаче не се предаде и макар че не получи наградата, която заслужаваше – трите точки, това, че

„Сантяго Бернабеу“ изпрати футболистите с аплодисменти е достатъчно красноречиво.

Три греди, една изтървана дузпа, половин дузина героични спасявания на Диего Алвес – това доведе до огромното разочарование от изпуснатата титла, която на Коледа изглеждаше в кърпа вързана на мадридчани.

Но истината е, че Реал (Мадрид) не изпусна шампионата в събота срещу Валенсия. Съвсем не.

Той му се изплъзна през януари и февруари, докато Карло Анчелоти не можеше да разчита на Серхио Рамос, Пепе, Хамес Родригес и Лука Модрич – всичките контузени.

Ако трябва да направим още по-точна равносметка, титлата започна да се отдалечава на 16 ноември, когато Лука Модрич получи травма, докато беше с националния отбор на Хърватия.

Тогава сякаш се разтвори кутията на Пандора и „Кралския клуб“ започна да губи един ключов играч след друг заради травми. Повечето – нелепи и случайни. Иронията на съдбата е, че пейката на Реал, на хартия – доста внушителна, все пак се оказа твърде къса за да може тимът да поддържа изключителното ниво, което демонстрираше през 2014 г.

Част от отговорността е на Карло Анчелоти, като се има предвид нежеланието му да върти състава и твърде осезаемата разлика между титуляри и резерви.

От друга страна, италианецът не може да носи цялата вина, защото предварително се знаеше, че играчи като Асиер Ияраменди, Фабио Коентрао и Сами Кедира са някъде на чертата, разграничаваща футболистите, които стават за Реал (Мадрид), от онези, които не стават.

Добавете Хесе Родригес, който беше контузен на старта на сезона, както и Чичарито Ернандес, пристигнал едва три дни преди затварянето на пазара, след като няколко месеца почти не беше излизал на терена в Манчестър Юнайтед.

От всичко това ясно личи, че пропастта между титулярите и останалите не се дължи единствено на решенията на треньора.

Контузия след контузия след контузия, плюс огромното натоварване в един сезон с шест трофея за печелене – плановете на Анчелоти бяха съсипани, макар че треньорът изглеждаше доказан майстор в управлението на съблекалнята.

Пострада и самочувствието на някои от футболистите в състава, които отстъпваха на други, но в крайна сметка се почувстваха съвсем ненужни.

През ноември, нещата не изглеждаха по този начин (само че Барселона демонстрира удивително постоянство от януари насам – 17 победи в последните 19 мача в Примера), но именно тогава започна да върлува вирусът, заради който в събота Реал се раздели с шансовете си за титла.

Просто по една случайност това стана именно след силния мач на мадридчани с Валенсия.