Федерер като Стърлинг, но не съвсем

Ето, че настъпи момент, в който може да се напише нещо подобно за Роджър Федерер. Решението на швейцареца да не излезе във финала срещу Новак Джокович в Лондон бе грандиозно неизпълнение на професионалните задължения, което би се считало за крайно неприемливо във всеки спорт, различен от тениса.

"The O2 Arena" вече се пръскаше по шевовете, когато Маестрото съобщи на публиката, че на тази възраст и в това състояние не може да рискува да се изправи срещу Новак. Подобно на много (дори почти всички) професионални спортисти на най-високо ниво, Федерер е играл на ръба на непоносимата болка, и го е правил изключително добре.

По-малко от денонощие преди това бе отразил четири мачпойнта и бе победил Стан Вавринка, за да си подпечата полуфиналното място в неделния ден. Победата му бе 18-та в 19 мача след US Open. Два дни преди това пък мнозина видяха доближаването му до най-добрия му тенис изобщо в кариерата по време на лекцията 6-0 6-1 над Анди Мъри. И въпреки че не можем да постаяваме под съмнение, че Роджър е носил контузията в себе си, смущение в играта му не се забелязваше...

"В това състояние не мога да се състезавам с Новак на подобно ниво", заяви Федерер, което означаваше, че не иска да влиза в битка не защото не може да играе, а защото усеща, че не може да спечели... И то мач, който е съизмерим по значимост с финал на турнир от Големия шлем и му бе донесъл над 1 млн. долара.

Тенисистите често се отказват, ако не се чувстват на 100 процента готови или изпитват болка на по-малките турнири. Но на финалния Мастърс за годината? Това е просто безотговорно.

След дни Швейцария се изправя срещу Франция на финала за Купа "Дейвис" и Федерер може да спечели "световната купа" за първи път в кариерата си. Въпреки слуховете за скандал с Вавринка, има ли някакво съмнение, че той ще бъде готов за битките рещу Цонга, Монфис и компания в Лил? Или поне, че ще направи всичко по силите си, за да участва? Разбира се, че не.

И как ли ще се почувстват зрителите, които платиха по над 60 паунда, за да гледат финала с Джокович в Лондон, ако швейцарецът все пак вдигне трофея от "Дейвис"? Ще им простим скандиранията "Allez Les Bleus" пред телевизорите през уикенда...

Ситуацията с Роджър контрастира ярко със странните полемики в Англия около футболиста Рахийм Стърлинг. Младокът от Ливърпул беше широко критикуван, след като мениджърът Рой Ходжсън разкри, че се е оплакал, че е уморен. Ходжсън пусна Адам Лалана като титуляр срещу Естония, а Стърлинг влезе като резерва.

За всичката кал, която бе хвърлена по него, Стърлинг единствето бе споделил нещичко в частен разговор с мениджъра си - разговор, който треньорът по някаква причина сам избра да направи публично достояние. За разлика от Федерер, Стърлинг не отказа да играе и всъщност се появи на терена.

Но дори и да не беше така, отсъствието му по никакъв начин не би засегнало мача. Федерер реши да не излезе срещу Джокович и двубой нямаше. Кулминацията на сезона се превърна във фарса на сезона.

Стърлинг не изчака половин час преди началото на мача, за да каже на Ходжсън, че е уморен. Федерер пък забави решението си до момента, в който "O2 Arena" се изпълни докрай. Потърси извинение за нещо, което остави разочарована публиката по трибуните и милиони пред телевизионните екрани.

Много често се налага спортът да победи болката. Дали ще е безконечна среща на крикет, нечовешко изтощение на Тур дьо Франс или счупен крайник на мотоциклетист. Или пък футболист, който иска да играе на финала в Шампионската лига със скъсан бедрен мускул...

Хората преекспонират с моралните си оценки в спорта. "Гмуркането" във футбола, отборните заповеди във Формула 1, дори незачитането на Хака в ръгбито. Всички те прибарзано се осъждат като скандална демонстрация на липса на морал и своеобразен етичен фалит.

Но това е само спорт. Игра. И най-голямото "престъпление" в тази игра е да не се раздаваш докрай.

Федерер е почитан като една от най-великите спортни фигури на нашето време. Той е посланник на тениса и спортсмен, съчетаващ елегантност и съвършенство на корта. Човек, който поддържа извънземни стандарти не само в спорта, но и в перфектния си живота. В неделя вечерта обаче не можа да се извиси до тези стандарти, наложени от самия него.

Може би един ден ще се срамува от постъпката си.