Зидан - един гигант от двете страни на барикадата

През 2001-ва отиде в Реал, за да оглави бандата на Галактикос, суперфутболисти, възродили идеята за Суперклуб, която в Мадрид витае от 50-те години на миналия век.

Бялото му отиваше. Сякаш той и фланелката на Реал бяха създадени един за друг.

Играта на онзи Мадрид с него, Фиго, Роналдо, Раул, Редондо, Карлуш, Макманамън... Това бе футбол за ценители.

Не просто взе най-накрая проклетата купа. Остави завинаги личния си отпечатък върху нея, вкарвайки изумителен гол в Глазгоу през 2002-ра, когато Реал надви Леверкузен на Бербатов във финала. Попадението му е и №1 в историята на мачовете за трофея.

Семейството му избра Мадрид за свой дом. А Зизу - Реал за своя клуб.

Синовете му са в академията и мечтата му втори човек с фамилия Зидан да се появи на "Сантяго Бернабеу" в официален мач се сбъдна - пусна Енцо в мач за Купата на краля. Изобщо - в кръвта на семейството има от ДНК-то на Мадрид.

"Ти беше най-добрият футболист в света, а днес си най-добрият треньор в света", каза Флорентино Перес преди дни на Зизу, когато французинът разби прокобата на пет години без титла за гранда.

На 3 юни може да донесе 12-ата купа на шампионите. Втора поредна - нещо, непостигано от 27 години.

Дали е най-добрият наставник на света, това още не знаем. Но че е епоха във футбола и един от тези, които оставят следата си и по екип, и по костюм като треньори - вече е безспорно.

В Кардиф вероятно ще минат и сантименти по бързата лента на емоциите, която ще накъса мислите му. Няма как Юве да не е специален клуб за Зидан.

Каквото и да стане обаче, мястото му сред великите е гарантирано, а в историята на Реал името му ще бъде записано високо горе на таблото с най-големите икони.

До Ди Стефано, Пушкаш, Хенто, Хуанито, Раул, Санчис, Бутрагеньо и Кристиано.

Кой знае - може би и най-отгоре, ако продължи в този дух още няколко сезона...