Рисувам лицето си. Свиря хеви метъл. Излизам на терена да убивам

"Рисувам лицето. Искам да съм като един от Kiss.

После излизам на терена и съм готов да убивам за фланелката. За мен футболът не е игра, а начин да печеля пари и да се състезавам с някого. Музиката е животът ми."

Думите са на Дарио Дубоа.

Не сте го чували, вероятно. Европа не знае за съществуването му, защото няма 500 гола като Лионел Меси и статуя в центъра на Буенос Айрес като Марадона. Общото с тях е, че е аржентински футболист.

Никога в кариерата си не успя да стане пълен професионалист, играеше в тимове, в които подписваше полупрофесионални договори и стигна най-високо до втора аржентинска дивизия и същото ниво в Парагвай.

Но е идолизиран от инчасите в родината му, не само на един отбор. От всички. Дарио е символ на непримиримост. На това, което всеки футболист от Аржентина трябва да има в себе си.

Преди 3 години, в седмиците преди световното в Бразилия, легендарният в хеви метъла Макс Кавалера от Sepultura и Soulfly, даде интервю за футбол. И каза - има един играч, който символизира всичко, което аз бих искал да мога да кажа, ако има начин да обединя музиката с футбола. Дарио Дубоа.

Кавалера е един от идолите на аржентинеца. В последните години на 90-те и началото на новия век, неговата репуция на терасите на стадионите, пълни с луди и дългокоси ултраси, е сериозна.

Аржентина, както и по-голямата част от Южна Америка, е луда по AC/DC, Iron Maiden, Кавалера, Джеймс Хетфийлд и всички останали Богове на хеви метъла.

Най-великите концерти на тези икони на твърдата музика са точно там. Вижте едно DVD от лайв на DC на стадиона на Ривер Плейт и всичко това дори няма да има нужда от повече обяснения.

Дарио, като редовия млад аржентинец от 90-те, е дългокос, слуша здрава музика, играе футбол и е доста луд.

Решава, че качествата му не са достатъчно сериозни, за да уплаши съперниците с тях на терена. И започва да рисува лицето си като хората от една от любимите си групи - Kiss.

"Пеех в клубове из Буенос Айрес, но не можех да го правя като Пол Стенли от Kiss. Бях сигурен обаче, че с така боядисано лице, съперникът ще има една наум, когато ме наближи", разказва през 2006-а, малко след като се отказва от футбола.

Съдиите в началото го предупреждават, че така не може да играе. Но после става част от шоуто.

Не е грубиян - има средно по 4 жълти картона на сезон, което е нищо за позицията му, а Дарио е опорен полузащитник.

Тича непрестанно, раздава се до сълзи и кръв, а феновете го оценяват. Кръщават го El Baldosa - нещо като Плочката, като мозайка, като бетон. Солиден е на терена и на него може да се разчита. Но ултрасите влагат в тази дума: El Baldosa е бетонът, от който е изградена трибуната им. Той е част от тях.

Дарио се прочува из страната, колоритен, с боядисаното си лице. Физически невероятно подготвен. Славата му е на архитип на аржентинския футболист, макар и без супер класа.

Една история в ранните му години е особено важна за репутацията му. Преди мач от трета дивизия го спира директорът на домакините. И му казва в ухото, че ще получи една скромна сума, ако не се напряга и отборът му загуби. Дарио полудява, изплюва се в лицето му и го събаря на земята, карайки го да яде трева, преди да се намеси полиция.

По-късно го нарича и "мръсен плъх" в местен вестник.