Григор е майсторът на 3-5-8, а Мъри и Ноле се захапват отново

Нали знаете онова чувство, в което понесени на облака на щастието, подценяваме детайлите, а накрая често плачем.

Най-логичното е след като си спечелил джакпота, да го прибереш и да заключиш вратата, преди да отидеш да празнуваш, а не да го оставяш пред нея. Няма как някой да не се изкуши и да го отмъкне. Така стана и с Новак и накрая плака.

В момента, в който сърбинът най-после взе Ролан Гарос, концентрацията му спадна.

Толкова всяка клетка от тялото му се бореше за липсващия трофей, че целият организъм изведнъж грохна.

Вентилът отпусна напрежението, но в случая не беше за добро. Джокович се разконцентрира и остави играта на втори план. Нещо, което не си е позволявал дори и в името на семейството. Винаги е предпочитал да търси баланса, а не да жертва нещо за сметка на друго.

В същото време Мъри правеше перфектен сезон на неудобния му клей и преди началото на Уимбълдън взе гениалното решение да се обърне отново към Иван Лендъл.

Анди почука на вратата и му бе отворено, а нататък бе история.

През 2016-а той стана първият поданик на кралицата с две титли от "свещената трева" на Уимбълдън. Също така защити олимпийската си титла, което не е правено на сингъл, а накрая завоюва и първото място в ранглистата.

Феноменалната му серия започна през май, а от загубата от Кей Нишикори в началото на септември на US Open записа феноменалните 29 поредни успеха, на които Джокович сложи точка в Доха.

Мъри спечели общо 9 титли в най-добрия си сезон - Рим, Куинс, Уимбълдън, Рио де Жанейро, Пекин, Шанхай, Виена, Париж-Берси и Лондон.

Той игра още финали на Australian Open, Мадрид, Ролан Гарос и Синсинати. Анди приключи сезона с баланс 78-9, а добрата новина за него е, че е с отлични шансове да увеличи преднината си пред Новак Джокович в първите месеци на 2017-а.

Сърбинът е изправен пред защитата на огромен брой точки, като още само след няколко дни започва Australian Open, където битката между двамата се подновява.

В допълнение на изумителната си състезателна година, в която спечели още $13,327,821 от наградни фондове, Анди стана и баща. Безсмислено е да продължаваме да изтъкваме колко незабравима беше кампанията за него и какъв е гладът му преди началото на новата и първия турнир от Големия шлем.

Всички сме вперени в спора му с Джокович, но има още ред причини да сме нетърпеливи

Сериозен акцент преди Откритото първенство е завръщането на Рафаел Надал и Роджър Федерер, които бяха принудени за прекратят по-рано миналия сезон, а сега отново Голямата четворка е заедно.

Надал показа в Бризбейн, че не е толкова далеч от най-добрия си тенис, а за Федерер и на 35 няма невъзможни неща.

След като споменахме Бризбейн е редно да преминем и към събитието, което отново ни накара да мечтаем.

След повече от 30 месеца чакане Григор Димитров отново вдигна титла. Каквито и суперлативи да са кажат за българина, ще са недостатъчни.

По пътя си към Петата Димитров окачи на колана си три скалпа на тенисисти от топ 10, а в своеобразното 3-5-8, в което завъртя печелившите ръце над Раонич, Нишикори и Тийм, българинът се преоткри и бе преоткрит от специалистите.

От бившите му треньори Патрик Муратоглу и Роджър Рашийд до най-големите светила сред анализаторите - много бяха тези, които отдадоха дължимото на Григор.

Ретур, сервис, бекхенд... Всичко беше класа!

Летяха уинъри от ракетата на летящия българин, а понякога сякаш корта се вдлъбваше, когато топката си даваше среща с полето на съперника след поредния му гръмотевичен форхенд.

Григор не само спечели турнир, а триумфира в надпревара от изключителна класа, чиито четвъртфинали спокойно можеха да са на някой турнир от Големия шлем.

Там бяха петима от представителите на челната десетка, сред които Надал и Вавринка с общо 17 мейджъра на сметката си, както и играчи с финали на най-големите турнири като Раонич и Нишикори.

Показа зрялост, желание и удивителна класа. Показа, че е попил най-доброто от всеки, с когото е работил и затвърди впечатлението, че Даниел Валверду е неговият човек.

Но най-важното - доказа на себе си, че може отново да е там, където беше през 2014-а. Всичко друго при него продължава да е налице. Важно беше да си върне куража.

А нямаше как да е по-категорично.

В тениса имат един лаф, че рибите не могат да станат добри играчи, защото се страхуват от мрежата.

В Бризбейн видяхме един Григор, чиито последни притеснения бяха свързани с мрежата. Димитров отново е сред големите акули на играта.

Излизаше и хапеше безмилостно - така че никой да не постави под съмнение кой беше №1 в най-силното издание в историята на Brisbane International. 

Няма как да сме по-оптимистично настроени преди Australian Open.