Да си тръгнеш, когато си на върха

Ерик Кантона си тръгна като Крал.

Зинедин Зидан - на върха на силите си, па макар и със спомена, че последният му удар на терена не бе по топката, а в гърдите на Матераци.

Моуриньо напусна Порто и Интер с медал на европейски шампион в нощта след спечелването му.

Да си тръгнеш на върха е голяма работа. Иска се кураж, добра преценка и ясна визия за бъдещето.

На върха в един и същ ден официални си тръгнаха двама национални селекционери.

Ивайло Петев - на върха в групата, в която са още Франция, Швеция и Холандия, с три точки и гордото 4:3 над Люксембург.

Човекът може един ден да ни посочи класирането към 27 септември 2016-а и да ни каже - ето, виждате ли аз къде оставих отбора?

На върха си тръгва и Сам Алърдайс, единственият селекционер на Англия в историята със стопроцентов актив - един мач, една победа.

67 дни продължи епохата му, като на старта бе изявлението, че цял живот е чакал този миг, а на финала - смесицата от разочарование и конфузност от поведението му, заснето на скрита камера от репортерите на "Дейли Телеграф".

Петев и Големия Сам си тръгват на върха в своите квалификационни групи.

Защо правим този паралел, като се стараем иронията да не пробива крехката коричка на сериозността на този материал?

Двете работи - да си национален треньор на България и Англия, много си приличат.

Те са невъзможни мисии. В момента, разбира се, не говорим за дългата лента на историята, както и в бъдеще време.

Да си селекционер на България е като да буташ количката в супермаркет, но да нямаш монета, за да я освободиш от веригата с останалите. Тоест - буташ я, тя се мести на 4-5 сантиметра, после отново застава на място.

А около теб хора очакват да си вече между редовете с продукти и да я пълниш.

Да си селекционер на Англия е като да си прегракнала рок звезда минути преди концерта на 150-хиляден разпродаден стадион. Ясно ти е, че ще се провалиш, но не можеш да не излезеш заради огромния интерес към теб.

Двамата - Петев и Алърдайс, си приличат по това, че тръгването им няма да разплаче никого от феновете и експертите край отборите, които водеха. Най-вероятно и България (вече е факт), и Англия ще имат по-добри селекционери след тях.

Но си тръгват с изрезка от вестника с класиранията в групите на световните квалификации. Първи.

На върха.

Оттам обаче склонът за Петев и Алърдайс е толкова стръмен, че можем лесно да ги видим как аха да се изтърколят набързо най-долу.