Националите - пари на вятъра

Такава в случая бе обещана и не бе никак малка - 2 милиона евро при достигане на европейското.

При 35-40 имена, участващи в цикъла, разпределени според играни минути и принос, за асовете това би означавало по близо 80-100 000 евро на човек.

Далеч по-нормален стимул за свършена работа от тези 10 000 евро, които ще вземеш, ако те извикат и за десетте квалификации.

И не свършиш нищо, борейки се да не си четвърти (както ще стане срещу азерите).

БФС получи приходи от домакинските мачове за не повече от половин милион лева.

Само с Хърватия стадионът се понапълни (25 000), докато с Италия, Малта и Норвегия се събраха по не повече от 10 хиляди. А само за повиквателни е дал 300 000 евро!

Къде му излиза краят?

Не е ли по-добре тия пари да бъдат посяти в корените на играта?

300 000 евро за период от година си е сума, с която могат да се изградят десетина игрища или пък поне един терен с оригинални размери и добро покритие, че и трибуни.

Пък нека националите се класират, техните пари си ги чакат.

Но с класирането си те ще донесат обратно приход в касата, така че има и финансова, и спортно-техническа логика.

Всичко останало е действие по инерция, без мисъл и "както винаги е било".

Да, ама както винаги е било вече не става. Резултати няма.

Затова да помислим как харчим пари за футбола, за да го развиваме.