Вива Барселона! Вива Севиля! Вива Испания!

Но какво чудо е тази Севиля?

За 24 минути Хосе Антонио Рейес, Кевин Гамейро от дузпа и Йевген Коноплянка изравниха.

Стадионът. Не – целият свят се подготви да гледа дузпите. А когато си спасил ситуацията от 4:1 срещу Барса, то самоувствието е на твоя страна. Севиля вярваше в това. Уви!

До 115-ата минута. Меси отново изпълни пряк свободен удар – от най-добрата възможна позиция. Но този път не бе толкова брилянтен.

Топката се отби в стената, последва нов удар, спасяване на вратаря Бето и...

От някъде изникна Педро Родригес.

Същият този нападател, рожба на каталунската академия, който сам пожела да си тръгне след мача в посока Манчестър Юнайтед. Вкара и полудя от радост.

Каква по-хубава раздяла с дома от победен гол, носещ купа. Педро и цялата скамейка на Барселона ликуваха заедно. Севилците се разплаха. Това бяха мъжки сълзи. Сълзи на отчаянието.

И не толкова заради допуснатия пети гол, а заради двете стопроцентови положения, които не позволиха с 5:5 този фестивал на красивия футбол да отиде в руската рулетка. Дузпите... Севиля не успя, Барселона ликува.

Каталунците потеглят отново към шест трофея, както през 2009 година. Още в петък е първият финал за суперкупата на Испания срещу Атлетик (Билбао).

Другия вторник петата може да е във витрината.

А през декември ще чака световното клубно първенство, където в очакване дреме един позабравен динозавър – Ривър Плейт.

Но това е днес няма никакво значение! Светът се наслади на един велик мач, в който всички бяха победители. Едни малко повече. Но за всички ще се говори, докато свят светува.

Вива Барселона! Вива Севиля! Вива Испания!