Дневникът на Тони Силва – част II

Продължаваме публикуването на откъси дневника на Тони Силва, един средностатистически чужденстранен спортист у нас. Имената са спестени, защото могат да засегнат личното достойнство на реални лица от футболния ни живот.

Понеделник

Снощи пак загубихме.

Прегракнах  да викам по администратора, който така и не донесе одеяло на скамейката, а не беше никак топло. Занимава се с някакви табелки с номера, пише нещо, прави се на важен.

Влязох през второто полувреме и показах новия финт, който видях предния ден от Еден Азар. Получи ми се, нищо, че топката излезе в тъч. Хората обичат импровизациите.

Вторник

Не знам защо на тренировката ме гледат накриво.

Вярно е, че чукнах служебната кола сутринта в едно „Бентли” на паркинга, ама бях леко недоспал. Лошото е, че имаме интензивна тренировка за кондиция винаги във вторник, а в понеделник са „черните” партита в Студентски. Трябва да мислим вариант да разместим програмата, гадно съвпадение.

Сряда

Колата била на някакъв нов началник в клуба.

Казал на треньора – „Ще го качвам на Витоша тоя...”. Иска да ме води да видя планината, на чист въздух?

Не е лошо да си лична слабост на шефовете, навремето така беше Шевченко в Челси. Ако идем, ще си направя устата за по-добра заплата, че с тия десетина хиляди не се живее.

И без това ми ги плащат по веднъж на 3-4 месеца.

Четвъртък

Пратиха ме в дублиращия отбор. Не разбрах като награда или наказание, но тук е много по-спокойно. 

Дори тактическите тренировки са интересни, защото си ги правим сами. Треньорът просто ни хвърля една топка и ни оставя да се оправяме. Не знам само феновете как ще приемат, че няма да играя в събота.

Стотина човека ми писаха във facebook да ме окуражават. Предлагат ми дори самолетен билет, за да помогнат да преодолея депресията. Обаче плащат само за еднопосочен, а аз някак трябва да се върна, все пак.

В понеделник е „черното”, няма да пропускаме...

Петък

Реших – ще подам молба за разтрогване с клуба, не са плащали от 2 месеца. Едно приятелче ме прати при точните хора и те ми обясниха – с две заплати назад, направо подаваш молба и си свободен от договора. И ще са принудени да ти платят.

Супер – има два месеца до края на сезона, ще си ги изкарам малко в почивка, че напрежението ми дойде в повече. Най-накрая да ида и да видя тая Витоша, макар и без началството.

Събота

Срещнах се с човека с „Бентли”-то, който дойде рано сутринта у нас.

Видимо интелигентен пич, само не разбрах защо носи слънчеви очила като навън няма слънце. Явно разбира нещата, знаеше, че в 17 ч в петък съм дал молба за разтрогване по вина на клуба.

Така се прави, посъветва ме един светнат адвокат тук – даваш я в петък като им свършва работното време и до понеделник от клуба те молят да я оттеглиш – така картите са в ръцете ти. Шефът обаче не го удари на молба...

Беше малко груб, но убедителен. В понеделник оттеглям молбата.

Неделя

В групата съм!

Пътуваме за мач, страшен кеф! В рейса един защитник ме замери с обелка от банан, ей така – да се посмеят момчетата. Пуснах си селфи с обелката и други момчета от отбора във facebook.

Веднага имаше коментари от стотици фенове, някои бяха малко грубовати. Какво се нервират, не разбирам – неделя е, дайте го по-ларж...

Аз, разбира се, няма да съм титуляр, но преследваме първи гол за тоя сезон. Колко ще е яко аз да вляза и да вкарам! Утре вечерта не само русите момичета ще ме обикалят на „черното”, сигурно и пичовете на бара ще ме черпят бира.