Докъде ще стигне пропадането на Евертън?

Евертън ще строи нов 50-хиляден стадион. Страхотно, ще имат най-голямата арена в Чемпиъншип!

Тази шега днес е много актуална в туитър. Утре ще прочетете друга, със сигурност. Интернет е жесток и безкомпромисен, когато трябва да иронизира, срива репутации и да бъде убийствено саркастичен.

Истината обаче е, че социалните мрежи дори не подозират колко надолу в пропадането си може да стигне клубът, който като успехи, излъчване и статут в английския футбол, би следвало да е в Голямата петица.

И Евертън си бе там, докато светът на футбола и здравия разум не се промени през 1993 г. с появата на Висшата лига.

Синият клуб от град Ливърпул, който не се отказва от традициите, принципите и корените си, обаче пропада със страшна сила в последните месеци. Оказва се, че спускането в бобслея без спирачки е заложено малко по-отдавна...

Какво толкова, ще кажете? Просто един неуверен старт на сезона.

Съвсем не. На кораба "Гудисън" има толкова пробойни, че вече дори се чу думичката, която... никой не иска да изговаря на висок глас.

Евертън държи рекорда за най-много години в елита на английския футбол - 114 общо, като е изпадал два пъти. Вторият е отпреди 66 години.

Но облаците са толкова нагъсто над малките улички край "Гудисън", пропити със синия цвят на народната любов, че изпадането този път изглежда заплаха.

Ето ги симптомите.

Евертън е без мениджър вече месец след уволнението на Роналд Куман, обвинен в липса на стратегия и изпускане на съблекалнята. Това пък е най-луксозната съблекалня в новата история на клуба, пълна с играчи, за които през лятото бяха платени огромни пари.

Дейвид Ънсуърт, дългогодишен ляв бранител и капитан на отбора, както е треньор в академията, временно изпълнява ролята.

Ефектът е, че "тофитата" все пак спечелиха един мач - 3:2 у дома над Уотфорд с невероятен обрат от 0:2, но и с огромен късмет (пропусната дузпа и куп положения от гостите).

Отборът има 4 поражения в този период, като в тях допусна 12 гола.

В четвъртък дъното бе стигнато, разкопано и пробито успешно, като унизително оскъдните 17 431 фенове дойдоха на "Гудисън" за домакинството срещу Аталанта в Лига Европа.

1:5. Срещу 12-ия в Италия.

Кошмарът не е близо до завършек. Евертън е 16-и, на две точки над изпадащите. Над водата го държи победата над Уотфорд и пълната несъстоятелност на конкуренти като Кристъл Палас, Суонси, Уест Бромич, Уест Хем... Засега.

Кризата в управлението е факт. Парите са налични за първи път от 25 години и Евертън похарчи 190 милиона евро тази година. 50 отидоха за Гулфи Сигурдсон, 30 за Майкъл Кийн, 30 за Джордан Пикфорд, Над 20 за Дави Клаасен...

Но нищо на върха не е наред. Бил Кенрайт, продуцент, човек на изкуството и влюбен в клуба, най-накрая намери купувач за контролния пакет и го продаде на Фарад Мошири. Такъв скандал гръмна около сделката, че на добрия стар Бил му се иска да не беше се захващал.

Иранецът е купил дяла в Евертън с пари на Алишер Усманов, който пък е едър акционер в Арсенал, та сега Висшата лига и УЕФА готвят разследване.

Едно зло не идва само - Куман бе изгонен след слабия старт, но няма човек, който да го замени. Вече месец!

След 1:5 от Аталанта, в петък Ънсуърт се готвеше за своята пресконференция преди неделното гостуване на Саутхемптън, а в същото време босът му Мошири говореше по Sky sports, че временният наставник не е кандидат за постоянен такъв. Страхотна хармония, доверие, здрава обстановка за работа...

В същия момент Евертън опитва безболезнено да уволни Стийв Уолш, който е Директор по футбол и глава на спортно-техническата част от клуба.

Просто не си върши работата добре, трансферите минават през него, а са калпави. Уолш има годишна заплата от 1 милион лири и е един от най-добре възнаградените на този пост във Висшата лига.

Клатещи се крака на боса, открит конфликт и недоволство от работата на директора, липса на мениджър и подчертано недоверие във временния такъв. Играчи без самочувствие, а с огромна репутация, заплати и его...

Това са фактите. А защо се стигна дотук?

Вероятно причините са доста, но една, която се набива в очи, е тоталното загърбване на принципите и последователността в клуба спрямо собствените кадри. Евертън има пет световни шампиони с Англия до 20 г. от първенството това лято. От тях на терена редовно играе един - Доминик Калвърт Люин.

Друг задължителен аргумент е рязката крачка в очакванията и целите, които се оказаха нереалистично високи за твърде кратко време.

След летните покупки, в клуба и най-вече около него се заговори за "топ 4", че дори и поглед към върха. При условие, че Евертън е завършвал в топ 4 един път от създаването на Висшата лига.

Комбинацията от тези фактори повлече като котва отбора към дъното.

Клубът също се клати и никой от палубата не може да издърпа котвата...

Докъде ще стигне всичко това?