Ние бяхме Галактикос

Най-добрата илюстрация за това дойде през 2002 г., когато на стогодишнината на клуба бе организиран мач между Реал и Световен тим на звезди.

Когато чуете такъв анонс, къде очаквате да видите по-отбрана компания? В отбора на гостите, нали? Е, в онази вечер на "Сантяго Бернабеу", съставът на звездите от света игра в бяло.

Те ходеха при папата, гледаха от билбордове на Пето авеню, представяха ги на стадиони в Щатите, а Меджик Джонсън ходеше на техните мачове в Мадрид.

Първият мегапродукт в историята на футбола се роди. Всеки ден на тенировъчната база имаше поне по 1000 фенове, които чакаха за автографи. Лудница.

"Бяхме като Бийтълс. Невероятно - клати глава Фиго. - Всичко бе раздухано до безумие, беше някаква мода, някаква глобална лудост. Стигна се дотам, че трудно можехме да излезем някъде из Мадрид."

Вечерите за забавление и разпускане се оказват домашни. "Събирахме се у някого от отбора - разкрива Карлуш. - Всички имахме нещо като малки дискотеки в къщите си, за по двайсетина човека, колкото да съберем отбора. Невъзможно беше да идем в клуб, папараците дебнеха навсякъде. Дали имаше жени на тези партита? Можете да се обзаложите, ние повечето още бяхме ергени!".

На терена също е купон. "Беше невероятен кеф да излизаш на терена с тези съотборници около теб - казва Зизу. - Не се притеснявахме от съперника. Нека ни вкарат гол, два... Ние не можехме да загубим и тогава, защото щяхме да вкараме пет."

"Бяхме като хлапета, правехме каквото поискаме на терена", спомня си Роберто. И добавя: "Аз бях защитник, далеч от класата на момчетата в атака и полузащита."

Което стига по-късно до Фиго при срещата с него. "Нищо такова, Роберто беше навсякъде! Изключителен!". Португалецът се смее искрено, докато разказва как Карлуш стреля топката на тренировка с такава сила, че едва не я спуква. "Стив Макманамън казваше за него, че е "деформиран", "повреден". Никой не можел да има такива прасци и бедра."

Единствен от четиримата, който не казва, че Зидан е бил най-добрият в тази звездна компания, е самият Зизу. "Той беше най-добрият. Абсолютният номер едно", без да се замисля говори Роналдо.

"Роналдо имаше най-голям талант. На него не му се налагаше да тренира, по дяволите!", смее се французинът.

Фиго потвърждава. "Роналдо пропускаше тренировки, а понякога деликатно опитвахме да му кажем да тича малко повече в мачовете. Но той беше толкова готин човек и такъв изумителен футболист, че това не е било проблем."

Роберто се хили и разказва истинска случка. "Флорентино се беше ядосал след един мач и каза на Рони - можеш да се движиш повече, един-два пъти не догони топки, които и аз щях да стигна. Роналдо му отвърна: "Президенте, ти ми плащаш да вкарвам голове, не да тичам." Мълчание..."

Няма човек, който да не харесва Роналдо. Обикновен, истински, без никакво чувство за превъзходство, въпреки че - и това всички казват без колебание - е докоснат от Бог с нечуван талант.

А и е шегаджията на отбора. Случката, която разказва, го потвърждава. "Моят партньор на голф беше Макманамън. След титлата през 2003-а той организира партито на отбора, което прераства в нощ на танци, песни, пиене и ядене до зори. В 9 часа сутринта трябваше да сме при кмета на Мадрид за официална церемония. Познайте кои двама играчи не успяха да стигнат...?".
Мака и Рони. Те празнуват още.

Балансьор на отбора е Висенте дел Боске, треньорът. "Намираше решенията, не се набиваше на очи и никога не е опитвал да диктува положението като някакъв владетел - казва Роналдо. - Знаеше към кого как да подходи. Зидан знае най-добре..."

"Дел Боске говореше малко - поема топката Зизу. - Но идваше и ти казваше това, което искаш да чуеш. Аз пристигнах в Мадрид като номер 10. Той ми каза - и тук ще си такъв, но различен номер 10. Ще играеш вляво, когато получиш топката, влизаш към естествената си позиция. Но без топка си вляво. Не разбрах първоначално, но после всичко ми стана ясно. Това бе за баланс на отбора, вдясно същото правеше Фиго. Перфектен ход!".