Роналдо не може без Меси. Меси не може без Роналдо

Кристиано Роналдо не е човек. Или поне - става друг човек всеки път, когато някой си позволи да го отпише.

Португалското чудо на физиката, атлетиката и футбола вкара три пъти във вратата на Атлетико, три коренно различно гола, но с еднаква 24-каратова стойност в чисто злато за Реал.

Мадрид е с два крака и една ръка на финала в Кардиф в Шампионската лига след 3:0 преди реванша. Главно заради Кристиано.

Седми номер наниза пет парчета на Байерн в четвъртфинала в два грандиозни спектакъла, в които сякаш се бе наел сам да измъкне Реал. Да, около някои от тях останаха съмнения, но - да бъдем сериозни - Роналдо да не ритне топката във вратата, ако се чуди дали е в засада ли?

Асът очевидно черпи вдъхновение от всяко изригване на човека, с когото е обречен да бъде сравняван постоянно.

Меси или Роналдо? Роналдо или Меси? Двамата са като скачени съдове.

Единият наниже хеттрик на Байерн и няколко дни светът се упражнява в оригиналност, сръчност с фотошоп за мемета, колажи, гифчета и т.н. Роналдо е най-добрият! Може би дори в историята!?

Минат дните до края на седмицата, дойде Ел Класико. Меси направи умопомрачителен мач, та чак Луната надникне иззад козирките на "Бернабеу" да го види как сам убива един изключителен отбор с головете си. И той става №1 - социалните мрежи пламнат, колажите са пак така оригинални, смешни, но и страхотно на място.

И после пак Роналдо, явно надъхан двойно, завърже връзките на обувките и влезе на терена, за да ритне топката три пъти с хирургическа точност в моменти, в които другите треперят да не изпуснат.

И пак...

Така е вече десетилетие. От лятото на сезон 2007-2008 г. Роналдо стана лидер на Манчестър Юнайтед. И в края на същия сезон донесе на отбора дубъл - Шампионска лига и титла в Англия. За да вземе и първата си "Златна топка".

По това време Меси вече засенчваше Роналдиньо, но още бе "втора цигулка" в Барса, който даде титлата на Реал за втори пореден сезон.

2008-а даде старт на тази луда надпревара. Двама големи, трупащи рекорд след рекорд, титла след титла, постижение след постижение.

Роналдо вкарва срещу Байерн, минава 100 гола в Шампионската лига. Меси властва в Ел Класико - стига кота 500 с екипа на Барса. Кристиано забива три на Атлетико, вече има 400 за Реал (или 399, но само въпрос на часове е и това да падне).

Меси минава... всички в Барселона и Аржентина по голове, хеттрици и трофеи.

Роналдо задмина всички легенди в Реал и Португалия.

За двамата само небето е граница на това, което могат да постигнат.

Суператлетът и суперталантът. Двете лица на футбола, които си спечелиха през годините и доста негативизъм, защото "как пък все те" печелят "Топки", "Обувки" и звездно внимание.

Е, как - ето как. Просто са най-добрите. И епохата им донякъде е несправедлива към всеки от тях поотделно, защото представете си да го няма Меси. Колко "Златни топки" щеше да има Кристиано? И обратното...?

Но едновременно с това, ерата е велика за футбола. Те се подобряват един друг. Надминават се, надминават и рамките на това, което имаме за "нормално и човешко".

Изключителни са.

За наша радост. Защото футболът трябва да ни носи радост.

А те двамата го правят, независимо от кой отбор сте.