Шифърът на Христо

Така си минават годините.

Христо Стоичков днес става на 51, а сякаш бе вчера, когато препускаше по терена и наказваше с головете си и устата си съперниците. Това последното още го умее.

Онзи невчесан и брадясал тип с огън в краката, който вкарваше на Германия, Италия, Франция и Аржентина. На Юнайтед и Реал. На всички.

Днес Стоичков е дядо, радва се на внуци. Косата му е прошарена, не е като от видеото незабравимо, в което прати германците у дома още край басейна преди мача в Ню Йорк.

"Айн-цу, цвай-цу, драй - дрън. Ще им броим до три и... айде!". Типично в негов стил. Там е разчорлен младок. На 28, в разцвета на футболните сили.

Камата ни подари през май 2016-а последния голям футболен ден у нас, когато 40 000 седяха геройски в дъжда, за да видят него и останалите суперзвезди на "Васил Левски". Събитие, което отново показа - Стоичков в българския футбол няма равен. Той е отделна планета.

И от студиото в Маями, и от поредното му интервю с Меси в Барселона или Роналдиньо в Мексико, струи същото усещане. Планета в слънчевата система на футбола.

Малко е неловко, но годините му като активен футболист останаха с далечна дистанция във времето, та за някои по-млади читатели може би трябва припомняне.

Това е човекът, който има 41 отличия в кариерата си. 41 медала, приза или ордена. Да, носител е на орден "Стара Планина". Но не това го прави велик.

Христо е "Златна топка", с която влезе в семейството на богоизбраните във футбола.

Мнозина в наши дни не са виждали друг носител на приза, освен Меси и Роналдо - за тях е в последните 9 години, и ако сте на 19, трудно помните как беше преди тази ера. Тогава имената бяха различни, но пак важеше правилото, че "Златна топка" имат само най-големите. Стоичков е един от тях.

Две "Златни обувки" - "по една за всеки крак", както той обича да казва. На европа с ЦСКА от 1990-а и на Мондиал 1994 с България.

Единственият българин, носител на Купата на европейските шампиони. Взе я, качи се на парапета на "Уембли" и я показа на целия свят.

И как ни накара да се чувстваме тогава, на 20 май 1992-ра. И това помним.