Маймуни в Буенос Айрес

Ако си мислите, че днес Копа Америка е хаотичен турнир със скандали, само защото чилиецът Гонсало Хара бръкна в задника на Единсон Кавани от Уругвай през 2015-а, забравете. Дреболии.

Голяма работа, че има по някое сбиване, някой наплют или с насинено око на терена.

Това е нищо. Войната за слава и чест в това кой е най-добрият футболен отбор на Южна Америка, някога се е водила с истински куршуми, а да ти бръкнат в задника си е било направо почит.

Аржентина бе в основата на всичко. През 1910-а страната покани Бразилия, Уругвай и Чили на турнир, с който да отбележи 100 години от началото на откъсването от испанската зависимост. Футболът трябва да е празничният салют, за да се отпразнува годишнината.

Но бразилците отказват да пътуват, защото местните футболни органи им намекнаха, че няма да толерират чернокожи играчи в състава. Така турнирът остава неофициален, а и тогава още не съществува КОМНЕБОЛ - асоциацията на федерациите от Южна Америка.

Тя се появява на 9 юли 1916-а, в разгара на първата Копа Америка, призната официално.

Надпреварата е с име Южноамерикански шампионат и пак е с четирите отбора, считани за единствени достойно в този момент да се състезават. Няма квалификации. Всички играят по веднъж помежду си и се определя шампион.

Отново причината е юбилей в Аржентина - този път един век от края на процеса на извоюване на независимост... Той продължава шест години. 

Та на 2 юли 1916-а Уругвай излиза на стадион "Геба" в Буенос Айрес срещу Чили в мач, смятан за формалност. Чилийците и бразилците са "пълнеж", ясно е, че домакините и Уругвай са най-силните отбори - и то в света - ако питате тогава местните.

Денят е исторически. Това е първият мач в първия континентален турнир по футбол. Цели 44 години по-късно Европа има своето първенство.

Чилийците са бесни - твърдят, че сутринта преди мача неизвестен открил огън по хотела им в Буенос Айрес. Местните власти не са видяли нищо. Все пак отборът от Сантяго се съгласява да играе.

След което побеснява отново - в уругвайския състав има двама "черни роби", както ги нарича шефът на чилийската делегация. "Африканците" - срещу които има подадена и жалба, са Исабелино Градин и Хуан Делгадо, двама изключителни играчи по това време, тъмнокожи.

Градин е наричан в Монтевидео "черният с бялата душа" - постоянно усмихнат и с музикална дарба, освен футболна, той е любимец на страната си. Толкова е бърз, че през 1919-а печели злато на 200 и 400 м на Южноамериканските атлетически игри. Феноменален играч, който си прави каквото поиска с чилийците. Уругвай бие с 4:0, а Исабелино вкарва два и подава за още един гол.

Апелът срещу тъмнокожите е отхвърлен и резултатът се зачита. Което не пречи на вестниците в Аржентина да напишат един куп скандални заглавия, свързани с цвета на кожата на Градин и Делгадо.

Но това е само началото. Аржентина бие с 6:1 Чили, а гостите се изнервят от съдийството на бразилеца Сидни Пулен, който дава две дузпи за домакините само за 3 минути. Горещите чилийци са убедени, че всичко е заговор срещу тях.