Най-щурият сезон в английския футбол

През август 1937-а Дикси Дийн даде кратко изявление пред вестник "Дейли Мейл".

"Това се очертава да бъде най-отворената за изненади кампания, която съм виждал. Поне шест отбора имат добри шансове да станат шампиони, а всеки от една група от поне 10 отбора може да изпадне."

Дийн, звезда на Евертън в онези години, се оказва прав. Предстои сезон, който влиза в историята като най-щурият в английската игра.

В следващите 10 месеца родината на футбола видя най-слабия шампион, обвинения за забранени стимуланти, както и старт на телевизионната революция в любимата игра на англичаните.

Добре дошли в откачения сезон 1937-38 г.

Все пак има фаворит на букмейкърите. Уулвърхемптън, воден от Майор Франк Бъкли, се цели в първата си титла. С капитана си Стан Кълис, този отбор направо излъчва сила и увереност, която плаши конкурентите.

Това може отчасти да се е дължало на "тайното лекарство", което Бъкли дава на играчите си. През юни 1937-а при него се появява един химик - Мензес Шарп, който задълбочено е изучавал триковете на френския шарлатанин Серж Вороноф.

Неговата основна мисия на живота била да докаже, че ако вкараш в кръвта на по-старо животно стрита смес от тестисите на млад овен или козел, това ще го направи двойно по-енергично.

Бъкли се запалва по идеята и разрешава играчите му да минат терапия - 4 месеца, през които получават по 12 инжекции от смес, в която основната съставка е изстискана от маймунски жлези. Как са се съгласили футболистите... За историята е загадка?
Двама обаче отказват - Дики Дорсет и Дон Билтън.

Но конкурентите за титлата никнат като гъби. Един от тях е Брентфорд, който се задържа в битката за титлата до последните 3 седмици на сезона. Вестник "Таймс" намира обяснението:

"Лондонските клубове като Брентфорд и Чарлтън са запазили силата си, защото икономическата криза от първите години на 30-те не се е отразила толкова драстично на столицата. Северните сили като Хъдърсфийлд и Нюкасъл (тогава водещи отбори) са отслабени от депресията."

Бъкли не дава големи шансове на Брентфорд от първите дни на сезона, но когато Уулвс губи с 1:2 на "Грифин Парк" от този отбор през септември, вижда нещата по друг начин.

"Вълците" обаче, инжектирани с тайния серум и придобили свръхсили, смазват много отбори - като изпъква 10:1 над Лестър през април. Хората от съперника са възмутени, като искат намеса на правителството и специални тестове за играчите на Уулвс. Дали става дума за реален ефект от инжекциите, или за внушение... Кой знае?

Но летящият оранжев тим на Бъкли не е шампион, има още какво да го препъва по пътя към тази мечтана титла, инжектирана с маймунски сили.

Арсенал в началото на сезона е отбор, който се надява на място в средата на таблицата. Легендите Дейвид Джак и Алекс Джеймс са напуснали клуба, а единственото попълнение е Лесли Джоунс от Ковънтри... Нищо вдъхновяващо.

"Нямахме кой знае каква класа без Алекс и Дейвид - спомня си по-късно нападателят Тед Дрейк. - Средна работа."

Но в първите три мача Арсенал изумява - 12 гола, поредни победи, като украшението е 5:0 над Уулвс. След което се срива - 2 победи в следващите 12 мача, а вестник "Дейли Мейл" пише: "Падението на отбора е голямо, но не и изненадващо".

В добавка, нападателят Дрейк е постоянно контузен. "Той е толкова често в Кралската Северна болница, че мислим да му наемем постоянно легло там", иронизира мениджърът Джордж Алисън.

Освиркан след домакинско поражение от Брентфорд, добрият стар Арсенал се примирява със сезон в посредственост. През пролетта нещата се понареждат и, воден от голмайстора Клиф Бастин (на основната снимка), отборът на Алисан леко-леко се доближава до водещите в класирането.

Но реализаторът е уморен психически от стреса около мачовете и битката за титлата (представяте ли си ако играеше днес при социални мрежи и тв лудницата около футбола) и иска почивка. Сензационно, мениджърът го праща три дни за риба "на някое затънтено място" и го освобождава от тренировки преди решителния етап на сезона - април и май.

Играта на Арсенал не изумява никого, дори открито се пиши за "късметлиите на Алисън". "Те бяха толкова слаби и поставени под напрежение, че е чудо как се стигна до този резултат". Репортажът е за гостуването в Престън по Великден, което в мъгла и кал лондончани печелят с 3:1.

"Ние сме най-добрият отбор за неутралните зрители, играем най-атрактивен футбол, но това невинаги ти носи резултати", заключава Бил Шенкли, десният полузащитник на Престън и бъдеща велика фигура в играта като мениджър на Ливърпул.

Капитанът Шенкли е толкова ядосан на съотборниците си след поражението от Арсенал, че крещи в съблекалнята: Само посмейте да загубите финала за купата от Хъдърсфийлд!

Година по-рано Престън губи от Съндърланд финала за Купата на ФА, като излиза с дълги ръкави, които попиват с пот и водата от дъжда и тежат на играчите. На финала през 1938-а по искане на Шенкли, отборът играе с къси ръкави. Това е първият мач, предаван по телевизията в Англия. Е, да - 93-те хиляди на трибуните на "Уембли" са около 10 пъти повече от притежателите на телевизори в страната по това време, но... събитието си е историческо.

След скучно 0:0, дълбоко в продълженията, коментаторът Томас Уудръф казва: "Ако оттук до края има гол, ще си изям шапката." След минута Алфи Йънг от Хъдърсфийлд поваля Джордж Мъч - дузпа, от която фаулираният вкарва победния гол.

"Бихме, защото в състава има седем шотландци", ръмжи в свой стил Шенкли, докато държи купата.