Един прост жест, а всъщност паметник на футбола

Простичък жест, ще кажете - някъде между новините с шокиращото число 76 - ставащо сякаш все по-голямо пред очите ни, като го прочетем. 76 загинали...

И всички тези снимки на останки от самолета, видеото на Фелипе Машадо - това усмихнато момче, което имаме сякаш за близък сред загиналите. Светът скърби и е в шок от катастрофата с Чапекоензе, но не казвайте, че този жест е незначителен.

Атлетико Насионал де Меделин - клубът, който чакаше бразилския тим за съперник в първия от двата финални мача за Копа Судамерикана, пожела централата на футбола в Южна Америка да даде трофея на Чапекоензе без игра.

Да, КОМНЕБОЛ разкри за декларираното желание на колумбийците. Това не е просто един жест.

Това е паметник на футбола.

Естествено, че на никой в Чапе и Бразилия не му е до футбол, мачове и купи. Там хората са потънали в сълзи и скръб, техните момчета ги няма вече.

Но те тръгнаха на последното си, фатално пътуване с мечтата, споделяна от този град, а и от бразилците - вторият по значимост трофей на континента би бил приказен край на една красива история. Като приказка - за няколко години от четвърта дивизия до финал на Копа Судамерикана!

Е, приказката имаше трагичен, а не красив край. Атлетико Насионал иска да промени това, макар и символично.

Макар нищо да не намалява болката от загубените животи. Тези финали по правилник ще трябва да се изиграят някога, с какъв състав ще е Чапе, кога ще е и на кой изобщо ще му се играе...

Но стореното от Атлетико Насионал - независимо ще го приемат или не - е страхотен жест, който значи адски много.

Поклон за Меделин.