Най-добрите отбори в историята

Кой е най-добрият отбор в историята на футбола?

През новия век Барселона и Испания седяха на трона най-дълго, доминираха със стил и трофеи. Манчестър Юнайтед в Англия, Ювентус в Италия и Байерн в Германия са кралете на титлите за XXI в., но футболът не започва в година номер 2001, нали?

Английското списание FourFourTwo направи класация, която нареди 20-те най-силни тима в историята на футбола. Участваха експертите на авторитетното издание, фенове, бивши играчи.

Ето ги отборите, оставили ярка диря в най-великата игра през годините.

20. Динамо Киев (1985-87 г.)

Липсваше им очевидно звездният статут на германците, холандците, италианците... Отборът от бившия СССР обаче играеше изумителен футбол, воден от хора като Беланов и Блохин.

Покойният Валерий Лобановски е един от първите, използвал статистически анализи в играта - сутринта след всеки мач той казва един по един на играчите си какво и колко са изпълнили от задачите си. А, да - и високата преса, за която толкова се шуми днес... Динамо я правеше през 80-те.

Спечелената КНК срещу Атлетико през 1985-а бе звездният им миг.

19. Холандия (1974-78 г.)

Два пъти играха финал за световната купа, загубиха и двата. През 1974-а Холандия бе неоспоримо най-добрият отбор на Мондиала, но падна с 1:2 от домакина Германия.

По пътя до този двубой вкараха 14 пъти и допуснаха само един гол! Четири години по-късно не бе категоричен №1, но отново бе на един мач от титлата - този път загуби с 1:3 от ... домакина Аржентина.

Гръбнакът бе Аякс на Кройф, за който отново ще се говори в този списък...

18. Ювентус (1980-86 г.)

Джовани Трапатони изгради тази машина, и то във времена, в които италианският футбол бе месомелачка като конкуренция. Трябваха му пет години, за да стигне до това, което търсеше, но си заслужаваше чакането.

Съставът на Италия, спечелил световната купа през 1982-ра бе изграден върху "черно-бялата" основа на Юве. Три години по-късно, макар и насред трагичните обстоятелства на финала на "Хейзел", клубът най-накрая вдигна и купата на европейските шампиони.

Мишел Платини бе звездата на шоуто, но край него Збигнев Бонек, Гаетано Ширеа, Антонио Кабрини, Марко Тардели и Паоло Роси бяха изградили невероятен колектив.

17. Индепендиенте (1971-75 г.)

През 60-те години Индепендиенте стана първият аржентински тим, печелил Копа Либертадорес. И бе пристастен към магията на турнира. Но никой не очакваше, че в началото на 70-те този супер отбор ще спечели 4 поредни пъти трофея - нещо, което никой не е правил и никога няма да повтори.

В сърцето на всичко бе един играч от академията на клуба - Рикардо Бочини, най-великият в историята на Ел Роха. Той бе толкова добър, че години по-късно един друг дребен плеймейкър от Аржентина призна, че му е бил идол. Диего Марадона.

16. Западна Германия (1970-76 г.)

Финал на Мондиал 1970.

Титла на Евро 1972.

Титла на Мондиал 1974.

Финал на Евро 1976.

И всичко това с невероятни промени, които германците правеха за всяко следващо първенство. Това не бе тим като испанския, спечелил всичко в рамките на 6 години - съставът на Ла Фурия не се измени. Западна Германия от първата половина на 70-те включваше постоянно нови и нови страхотни играчи.

От Герд Мюлер и Кайзер Франц Бекенбауер до Райнер Бонхоф, Ули Хьонес, Паул Брайтнер, Волфганг Оверат и Гюнтер Нетцер.

15. Манчестър Юнайтед (1995-2001 г.)

Лятото на 1995-а бе повратно време в клуба.

Сър Алекс Фъргюсън (горе) реши, че е стигнал лимита на отбора на Хюз, Инс и Канчелскис, спечелили 2 титли, но загубили трета от Блекбърн. И напредващи във възрастта си.

Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари и Фил Невил, Рой Кийн, както и Крал Ерик Кантона - това бе новият гръбнак от стомана и класа.

Млади и неопитни? След 2-3 сезона те бяха заплаха за всеки в Европа, спечелиха Шампионската лига през 1999-а, а за периода вдигнаха 5 титли в Англия.

14. Селтик (1965-74 г.)

"Те бяха просто готини - като филмови звезди", описва съперника Интер преди финала за Купата на шампионите Боби Мърдок от Селтик.

Мачът е в Лисабон през 1967-а и италианците са твърд фаворит (освен, че изглеждат като кинозвезди). Селтик обаче, построен от играчи, родени на не повече от 15 км от Глазгоу и струващи общо 42 000 лири, воден от Джок Стейн, печели с 2:1.

Отборът е легенда - известен е като Лисабонските лъвове и за този период от 9 години спечели 9 пъти титлата в Шотландия.

13. Торино (1945-49 г.)

Гранде Торо - великият Торино, както го наричат. Съдбата реши да прекърши крилете на един от най-талантливите отбори в историята, отнемайки живота на 9 от играчите в самолетната катастрофа на хълма Суперга (горе) над града през 1949-а. Колко добри бяха ли?

Сезон 1947-48 г. Торо е шампион с 16 т. пред втория (при 2 точки за победа!) и със 125 вкарани гола. Пет поредни титли бяха доказателство за доминацията им в Италия. Националният често бе съставен от 8, 9, че и 10 (в няколко случая) полеви играчи от Торо.

Капитанът Валентино Мацола бе в сърцето на тази машина за победи.