Шизофренията ЦСКА

ЦСКА има поне две лица, въпреки че би следвало да изживява най-спокойните си дни, окъпан в майското слънце на славата след победата за Купата на България.

Не, не - никаква слава и спокойствие.

Шизофренното състояние, травмиращо фенове и легенди около клуба, продължава с пълна сила.

ЦСКА на Ганчев опитва да откъсне опашката на старото и фалирало дружество, да мине през центрофуга "Етрополе" и сушилня "Литекс", за да излезе чисто и сухо от океана с дългове.

Христо Стоичков е в играта с 20 процента от акциите, като въпросът обаче е:

Ще допусне ли като футболен субект новото дружество БФС, а после и УЕФА.

Законодателството разреши маневрата, съдът ще даде регистрация... Но това не е всичко във футболните правоотношения.

Явно Михайлов, Борисов и Ганчев са говорили по темата и има идея новото ЦСКА (с примеси на Чавдар и Литекс) да бъде прието в елита по новия формат на "А" група.

Такива индикации идват поне от клуба, както и отделни личности в БФС.

Някои фенове са недоволни.

На тях им се иска ЦСКА да търси сам път към оцеляване, макар и да разбират, че думата "оздравяване" в този случай е малко като цветен телевизор в Челябинска област на СССР през 1980-а.

Невъзможна мисия.

Други запалянковци откровено казват, че не им пука как ще се случи, стига ЦСКА да го има и то с елитен статут.

И припомнят не един случай в родния футбол на компромиси и откровено заобикаляне или плъзване по ръба на закона - Ботев с Металик Сопот, Локо (Пд) с Велбъжд, Берое с ... новото Берое.

Категории като "морално", "законно" или "недостойно" се хвърлят в пространството с лекота.

Подклаждат се и от медии, като отделните лагери имат свои мантри, заучени и клиширани теории и изречения, рупори - лица, както и аудитория.

Играчите и треньорите не спират да благодарят на Ганчев за стореното през годината.

В този лагер е и Стоичков - а това са силни козове пред феновете, защото Камата е недостижим като влиятелна фигура сред тях, а играчите са героите на триумфа за купата.

Отсреща се излиза с името на Васил Божков напред, а декларация от Нове Холдинг в петък подклади напрежението и раздели още по-ярко цесекарите.

"Оздравяване" остава ключова дума там, въпреки ясно показаните и доказани над 21 милиона лева дългове, които трябва да се платят - и то като старт...

Божков обаче има "морков" в ръкава за феновете - няма да се налага да обединява и слива, ЦСКА си остава ЦСКА.

Не че и този клуб, както и всички останали у нас, ако гледаме строго юридически, не са реални наследници на дружествата, печелили слава и мачове през 60-те, 70-те, 80-те, че дори и 90-те години.

Фалиралото ПФК ЦСКА АД днес не е ЦСКА Септемврийско знаме, бил Ливърпул и Нотингам през 80-те.

И ЦСКА от 1992 г., шампион с Паро Никодимов за треньор и Вальо Михов за президент, даже не е.

Защото през 1999-а точно Божков преструктурира клуба в съвсем ново дружество.

Левски днес не е дори Левски на Лафчис, по чието време се смениха емблеми и регистрации, като отпаднаха доста финансови тежести и се сключиха начисто договори с държавата за наеми и т.н.

Изобщо - случвало се е почти на всички, и то по няколко пъти.

Цесекарите обаче се терзаят и това не е чудно.

Идеалният вариант с погасяване на дълговете и продължаване с това дружество изглежда напълно илюзорен.

Шизофреничното положение да си носител на купата, но да не знаеш с кой отбор ще играеш за Суперкупата, да си на Ганчев, но да има още едно ЦСКА на Божков, да те пуснат в "А" група, но да не знаеш кого точно пускат - Дружество 1 или Дружество 2...

ЦСКА е поне раздвоен, за да не кажем друга дума, в която деленето е на далеч повече съставни части.

Най-тежко е на феновете, които четат, слушат, гледат и не вярват.

Или поне се чудят вече на какво да вярват.

Поредното лято на неяснота и информационен шум около клуба е гарантирано.

То вече си е традиция - нещо като летен фест на новините около ЦСКА с поредно издание на плочата "Ще го има ли?".

Четвърта поредна година именно така минава периодът между лицензирането и старта на новия сезон.

Поне тези, които обичат ЦСКА, вече може да са посвикнали.

Иначе нервите им все някога няма да издържат.