Изпратихме го...

България изпрати със сълзи на големи мъже и легенди един от най-символните си футболисти.

Плакаха всички...

И небето се разплака, падна лек дъждец над почти цяла България.

Голямото сърце Трифон Иванов тръгна на последния си път, след като в събота ни напусна едва на 50 г.

Туньо събра за поклонението и погребението във Велико Търново отново героите от златния ни тим, неутешими, свити в мъката.

"Сбогом, братчето ми", успя само да продума Наско Сираков.

Великият Христо Стоичков едва се държеше прав от мъка и ридания.

Най-близките хора на Камата разказаха тихо и за двете му безсънни нощи в Маями между вестта за смъртта на Трифон и полета му до София.

Ицо се наведе над ковчега и каза няколко тихи думи на приятеля си, когото няма да види повече.

Боби Михайлов, Краси Балъков, Данчо Лечков... Всички бяха там.

Както и хиляди обикновени хора от Търново, София, Варна или Благоевград, задръстили града с автоколона в сутринта преди изпращането на Трифон.

На няколкостотин километра, в центъра на София, черна фланелка с номер три легна на терена на "Българска армия".

ЦСКА и феновете също почетоха лидера - четири пъти носил фланелката на тима в различни периоди, три пъти като капитан.

Едва ли е останало и едно населено място без пролята сълза за големия Трифон.

Сбогом, голямо сърце!