Идеалната единайсеторка на „тоталния футбол“

По случай 68-ия рожден ден на Йохан Кройф „Евроспорт“ подбра идеалната единайсеторка на т. нар. „тотален футбол“.

Става дума за изпълнители от най-висока класа от настоящето и миналото, които най-добре да олицетворяват идеите на Ринус Микелс, реализирани от Аякс и националния тим на Холандия през 70-те г. Самият Кройф често пъти е наричан „играещ треньор“ и е определян като дясната ръка на легендарния треньор.

Безспорно е, че всеки от играчите, попаднал в символичния състав, е променил или развил по някакъв начин традиционната представа за своя пост. Мнозина от избраниците са способни да играят на няколко позиции или пък да покриват голям периметър, тоест да играят навсякъде на терена. 

Първият труден избор е този на треньора. Най-логичният вариант, разбира се, е самият Микелс, но той е изместен от един от възпитаниците на Кройф – Пеп Гуардиола.

Човекът, когото Златан Ибрахимович нарича „философа“, заслужава да бъде начело на този състав.

На вратата застава Мануел Нойер.

Забравете лудите му излизания за пред камерите. Истината е, че благодарение на способността му да чете играта, Байерн и Германия могат да си позволят защитната им линия да бъде изнесена с 10 метра по-напред, отколкото на който и да е друг тим.

Единайсеторката на „Евроспорт“

1. Мануел Нойер
2. Филип Лам
3. Руд Крол
4. Роналд Куман
5. Паоло Малдини
6. Йохан Нескенс
7. Алфредо ди Стефано
8. Шави
9. Нандор Хидегкути
10. Йохан Кройф
11. Вим ван Ханегем

Защитата се състои от четирима души, но едва ли може да се говори за стриктно разпределение на зоните и отговорностите.

Вляво е Руд Крол, който, бидейки бек, навремето често се подвизава в средата на терена и който към края на кариерата си, в Наполи, изпълнява ролята на либеро, което не му пречи да се изявява по цялото игрище. 

Вдясно е Филип Лам. На световното първенство в Германия през 2006 той се изявяваше като атакуващ ляв бек. Тогава Лам обожаваше да влиза навътре откъм крилото и да шутира с десния крак.

Днес, благодарение на идеите на Гуардиола, той играе ту на един, ту на друг пост и е наистина много трудно да се определи коя е най-добрата позиция за него. Може да се каже, че
Лам е футболист, притежаващ някакво скромно величие.

В сърцето на отбраната са Роналд Куман – олицетворение на футболния интелект, чиито дълги пасове слагаха началото на убийствени контри в Барселона на Кройф и чиито изпълнения от фаул караха вратарите да треперят – и Паоло Малдини, довел до съвършенство съчетанието от атлетичност, техника и поглед върху играта.

Средата на терена е зоната, където се създава истинският футбол. Нужни са „архитекти“ с характер, лидерски качества, фина техника и решителност.

Първият избраник е другия Йохан – Нескенс. През 1971 г. той играе като десен бек за Аякс на финала за КЕШ срещу Панатинайкос, а по-късно е преместен в средата на терена и се превръща в първия и най-важен помощник на Кройф.

Двамата преминават заедно от Аякс в Барселона през 1974 г. и там Нескенс си спечелва прякора Йохан II.

Вим ван Ханегем бе мълчаливият (но не особено) лидер на легендарната Холандия, въпреки, че за разлика от повечето големи звезди, бе футболист на Фейенорд, а не на Аякс.

Шави Ернандес пък пред очите ни направи от късия пас цяла футболна философия.

В нападение „Евроспорт“ избра Алфредо ди Стефано, първият „тотален футболист“ и представител на онзи Реал, излязъл сякаш от „Приказките от хиляда и една нощ“.

Нандор Хидегкути е първият знаменит нападател, за когото важи модерната и до днес концепция за „фалшивата деветка“. Казват, че при знаменитата победа на Унгария с 6:3 на „Уембли“, англичаните изпаднали в пълен потрес от поведението на стрелеца, който, вместо да стои забит на върха на атаката, непрекъснато се връщал в средата на терена. Което не му попречило да забие хеттрик.

И накрая стигаме до самия Йохан Кройф, своенравния принц на футбола, човекът, за когото винаги си струва да се пише и който заслужава да го помним, помним, помним...