Паметният ден, в който една дузина голове не стигнаха за титла

Но това са отклонения за статистиката.

Историята бе отредила този ден да остане завинаги в паметта на германския футбол.

Рехагел реши, че е време младият вратар Петер Ендрулат да получи своя шанс. Нищо, че титулярят Хорст Бертрам си беше здрав. Добре, Ото - все пак е последен мач, какво толкова рискуваш...?

Гладбах в същото време реши, че "като ще е гарга, ще е рошава" и хвърли всичко в атака от първата секунда. Канонада. Първи, втори, трети... Шест безответни гола през първото полувреме, като Хайнкес наниза три от тях. 6:0.

В Хамбург лидерът се мъчеше и водеше само с 1:0, като Хайнц Флое бе отбеляза, но мачът "се клатеше". А и головата разлика изведнъж вече не изглеждаше непреодолима бариера.

В 60-ата минута на стадиона в Дюселдорф резултатът вече бе 8:0 за Гладбах, а играчите на Дортмунд изглеждаха като пиян боксьор след 8 рунда срещу Тайсън.

В този момент и надеждата дойде някъде край транзисторите. "Още три гола", показа от скамейката Латек, големият предводител на шампионите, като кадърът с жестовете му (а и на още хора от щаба) остават исторически за музея на Бундеслигата.

1:0 за Кьолн, 8:0 за Гладбах. Само три попадения деляха претендентите.

До края имаше половин час.

В Хамбург някой каза на играчите на гостите, че трябва да потърсят още голове, най-малкото, за да не стане 1:1 и всичко да иде по дяволите.

Японецът се намеси. Името му е Ясухико Окудера и няма как да сте чували за него. Но вкара два гола, Флое добави още един, а Бернхард Кулман довърши домакините - 5:0.

Това обаче бе спестено на играчите на Гладбах от стратега Латек, който се наслаждаваше садистично на боя срещу другата Борусия. И там влязоха още четири гола, като Хайнкес завърши с пет попадения.

12:0. Повярвайте, Рехагел не е забравял този ден дори в онази вечер, когато вдигна купата на Европейски шампион с Гърция насред Лисабон, 26 години по-късно! Просто няма как.

"Торхагел", присмяха му се вестниците. Игра на думи с името му, като "тор" е "гол". Човекът сигурно си е мислил да се откаже от професията.

Германската федерация, разбира се, разследва мача. Не е нормално да ти вкарат 12 попадения, нали? Макар през сезона да имаше резултати с по 6-7 гола разлика, на футболния съюз това му се стори прекалено. Наказаха играчите на Дортмунд и Рехагел, че са играли несериозно, но не и симулативно.

Кьолн показа титлата от кметството още същата нощ, а после добави и Купата на Германия за златен дубъл.

Жестът на Латек с трите пръста влезе в историята като "да вкараш 12 и да не ти стигнат" - или нещо в този дух. Та, както казахме в началото, има дни, в които "и да ти върви, не е достатъчно".

39 години от паметния ден на "Райнщадион", този рекорд не е подобрен. Най-голямата победа в историята на Бундеслигата се оказа безсмислена в общата картинка, но и до днес повдига веждите на запалянковците в Германия.

За тези на Дортмунд това е най-тъмното петно в клубната история.

За тези на Гладбах - сладък инструмент в измъчването на този конкретен съперник с транспаранти и песни, когато дойде поредната среща с него на терена.

А за Кьолн - идеална основа за майтапи, защото - къде в крайна сметка отиде титлата?

В ръцете на Тони Шумахер.