Роки - безсмъртният герой на Арсенал

И до днес на стадиона можете да чуете скандирането от края на 80-те: "Роки, Роки, Роукасъл"

Sportinglife
Sportinglife 09:05 ч., 08 Апр 2017
0
5110

"Английският футбол загуби един играч, който бе удоволствие за окото на феновете. Арсенал загуби любим свой син. Всички ние загубихме един човек, който бе харесван от всички и също толкова добър във всичко извън терена, колкото бе талантлив на него".

Това е нещо като некролог, публикуван от английския в. "Гардиън" на 1 април 2001 г. В нощта преди този текст да се появи на страниците, Северен Лондон научава бързо ужасната новина.

Дейвид Роукасъл е загубил битката с рака и си е отишъл от този свят едва на 33 години.

Роки беше "прекрасно момче" - така го описва Джордж Греъм, който му бе треньор в Арсенал. Комбинация от талант и техника, невероятен характер и психика, както и спортна злоба, която му даваше сили никога да не се плаши от битката.

Когато през 1989-а играчите на Арсенал и Манчестър Юнайтед се биха като в пъб по терена на "Олд Трафорд", Роукасъл бе в сърцето на битката. По-късно каза в интервю: "Ние никога не започвахме тези боеве, но винаги ги завършвахме".

Момчето, израснало в Брокли, Южен Лондон, е с карибска кръв. Родителите му са преселници от острови на слънцето в страната на дъжда и мрачното време. Но и родина на футбола.

В Брокли на игрищата в квартала до гарата рита с един друг тъмнокож малчуган, с когото се сприятеляват. Казва се Йън Райт.

Животът ги разделя - Роки отива в Арсенал на 14 години, за да тръгне по пътя към първия отбор. Райти подписва като юноша с Кристъл Палас, за да стигне до Арсенал на 27 години, през 1991-ва. Двамата се събират все пак за един сезон в любимия си отбор, след като са комбинирали по игрищата в родната махала.

Роки има няколко прочути фрази в интервюта, които показват как приема червената фланелка с белия ръкав.

"Знай за кого играеш, щом дойдеш тук. Това е първото нещо, което казвам на новите. Това е Арсенал, ние не можем и не бива да подвеждаме привържениците."

Ето такива неща говори младокът. На 17 дебютира в първия тим, но съотборниците му забелязват, че нещо не е наред. Качествата му са очевидни, силата на бедрата и тялото му е огромна, а техниката - като на бразилец. Но Роки дриблира с глава, забита в топката, а и често се страхува от дълъг пас, въпреки че е доказал с каква лекота го умее.

Джордж Греъм разкрива истината. Младото момче се страхува да каже, че не вижда добре. Мениджърът го води на центъра на игрището и го пита вижда ли добре вратата. Роки не е сигурен. Подлагат го на терапия при специалисти в Лондон и става първият в английския футбол, който играе с контактни лещи. И изведнъж играта му се променя драстично.

В отбор, пълен с английски играчи и местни момчета, Роки е любимецът на феновете. На 19 става Играч на годината в Арсенал. Печели две титли с отбора, както и Купата на лигата.

През май 1989-а е на терена, когато на "Анфийлд" тимът му се нуждае от победа с два гола, за да стане шампион. Майкъл Томас вкарва за 2:0 в последните секунди, а Роки отива при съдията и го пита: "Колко остава?" Отговорът е: "Около 30 секунди".
"Краката ми се огънаха, усещах, че ще ни вкарат гол, едва стоях прав", разкрива Роукасъл.

Но - както историята знае - Арсенал не допуска попадение и става шампион по най-драматичния възможен начин.

Страхотни голове, паметни дуели на терена с корави типове като Норман Уайтсайд ("никой не ми е влизал по-здраво от него" е цитат точно от северноирландеца), трофеи и неизменната му слънчева усмивка, с която озарява терена и съблекалнята на Арсенал.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията