Гениалният хулиган от Титоград. Дявола. Шестата звезда на Звезда

Деян Савичевич трябваше да има поне една "Златна топка". Но има нещо по-важно - по Дунав се пеят песни за него

Sportinglife
Sportinglife 08:55 ч., 15 Март 2017
0
24158

Съставът на "червено-белите" от Белград по това време е пълен с опитни играчи като Дика Стоянович, Радованович, Найдоски, Шабанаджович, Мусемович, Джуровски... Младият капитан Драган Стойкович - Пикси, е идол на северната трибуна, макар и само на 23 години.

А в центъра на полузащитата се е появил и един дългуч, който се отличава с невероятните си пробиви и удари, както и с горящата си руса коса. Наричат го Жути (Жълтия), а името му е Роберт Просинечки.

Звезда вече е хвърлил око на Синиша Михайлович от Нови Сад, а Савичевич и Панчев търпеливо чакат да изкарат казармата и да се включат на пълни обороти. Но те са в състава за гостуването на страшния Милан през ноември 1988-а, остригани, но надъхани за изява срещу отбора на Берлускони и Саки, както и на двамата холандци, триумфирали на Евро 88 същото лято.

Звезда изнася страхотен мач на "Сан Сиро" и прави 1:1. Над 4000 навиячи подкрепят отбора, а Пикси бележи гола, който дава надежда за реванша. А той остава в историята. Както и скандалният съдия Дитер Паули, който няколко години по-рано е свирил и българското дерби, и пак оставя съмнения в способностите си.

В Белград 70 000 вдигат шум до Бога и Звезда напада славния си съперник от първата минута. Деян Савичевич вдига трибуните на крака с гол и Милан е на колене. Италианците губят и Пиетро Вирдис, който получава директен червен картон за удар срещу Горан Джурич. Елиминирането на фаворита в турнира е близо.

Тогава обаче мъгла се спуска над Белград и реферът Паули решава да прекрати мача. В съблекалните германецът настоява пред двамата треньори двубоят да бъде преигран на следващия ден. Пикси Стойкович казва на Владимир Петрович, който води Звезда, да не се съгласява.

Иска да изчакат и да доиграят мача, защото УЕФА разрешава в евентуално преиграване двубоят да започне от първата минута.
И отборът от Белград ще загуби натрупаното си предимство.

Паули обаче взима решение за преиграване на следващия ден, и то от първата минута.

Така вместо 24 минути с 10 срещу 11 и без Гулит, който е с настинка и не е в групата за двубоя, ден по-късно Милан излиза на "Маракана" от 0:0, от първата минута, с 11 срещу 11 и с холандския си лидер на скамейката, вече по-добре от заболяването.

"Това бе огромен удар за нас - разказва Деян Савичевич. - Аз бях в казармата, не тренирах пълноценно и знаех, че не мога да изиграя и двата мача. След 30-ата минута на втория ден се чувствах уморен."

Ван Бастен вкарва за 0:1, а Деян извежда Пикси за изравнителен гол. Дузпи. Савичевич, очаквано, изпуска неговата. Няма сили да ритне топката. Няма и увереност. Звезда отпада и изпуска шанс, който белградските медии наричат "исторически" за спечелването на Купата на шампионите.

През лятото на 1989-а Милан е носител на трофея, но в Белград се случват други неща. Звезда вече е в убийствен състав, окомплектована с всички свои оръжия, взети от далечните краища на Югославия. С толкова талант, клубът вижда началото на Златна ера.

И тя започва.

Три поредни титли, ярки игри, халфова линия и атака с Просинечки, Пикси, Савичевич, Панчев и най-бързия играч в Европа по онова време - Драгиша Бинич, всяват паника в съперниците. Когато през декември 1990-а към тях се присъединява "оръдието от Вуковар" - Синиша Михайлович, който вече е изградил репутация във Войводина (Нови Сад), делие от северната трибуна мечтаят.

По същото време капитанът Пикси решава да напусне клуба и заминава за Марсилия в сделка за близо 10 милиона долара. Прави най-голямата грешка на живота си.

Звезда марширува в Европа, преодолява пред 100 000 в Белград източногерманския Динамо Дрезден, после бие и Байерн в Мюнхен. В реванша с автогол на Аугенталер в последната минута, е подпечатан пътя към финала в Бари.

Савичевич е блестящ. Той побърква баварците на техния стадион, вкарва гол и прави асистенция, танцувайки в типичния си стил между защитниците. Левачката му е като на Марадона, а сравнението е на немския "Билд", не на югославски вестник.

Финалът е пълна противоположност на това, което Звезда предлага в целия турнир - атакуващ футбол с голове и импровизация.

В Бари срещу Марсилия младоците на Люпко Петрович знаят, че няма да имат по-добър шанс и не са склонни да рискуват, да го изпуснат и да останат с утешението, че са го направили красиво. Звезда брани 120 минути нулите на таблото, а Савичевич е заменен в 85-ата от Влада Стошич.

С дузпи трофеят отива в Белград и талантът от Титоград вече е звезда. Не само на Югославия, а на Европа.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията