Когато Юнайтед избра да домакинства на "Анфийлд"

В един августовски ден през 1971-ва на "Коп" седяха фенове на "червените дяволи"

Sportinglife
Sportinglife 09:45 ч., 17 Фер 2017
0
9801

За сметка на това сутринта след мача "Гардиън" пише за близо 600 местни запалянковци, причаквали по пътя и замеряли с тухли привържениците на Юнайтед, които вървят към гара "Лайм Стрийт" след двубоя. Полицията успява да укроти сблъсъците с нови арести, има и ранени.

Общо 27 649 зрители се стичат на трибуните, доста под нормалната посещаемост на Ливърпул в онези дни. Много местни хора отказват да идат да гледат иначе много интересния мач, защото се страхуват от ексцесии.

И с право.

Юнайтед губи допълнително пари, тъй като по тогавашните правила на ФА, ако посещаемостта ти спадне в мач срещу конкретен съперник спрямо същия мач в предходния сезон, му се плаща компенсация.

Година по-рано над 48 000 гледат Юнайтед - Арсенал на "Олд Трафорд".

"Наредиха ми да не пускам в никакъв случай химна на Ливърпул по уредбата - спомня си Джордж Шептън, легендарният диктор на стадиона, наричан "Гласът на "Анфийлд". Той и до днес обявява съставите на арената! - Това бе едва третият ми мач на тази работа, бях започнал същото лято.

Питър Робинсън лично ми каза, че трябва да подбера популярна музика, но не и You`ll Never Walk Alone, която Ливърпул пускаше на стадиона от 1963-а при излизането на отбора."

Клубът-домакин обаче отправя лека закачка към двата съперника, които играят на неговия стадион. Ливърпул изготвя програмката за мача и на нея Бил Шенкли заема централно място, а край него има по-малки снимки на играчи от Юнайтед и Арсенал.

Книжката (долу) остава колекционерско бижу и днес се търси из онлайн аукционите, като сумите, които се предлагат за бройка от нея, достигат до 200 лири.

На терена, след като всеки намира мястото си, минавайки покрай слисаните играчи, започва голямо дерби. Арсенал е фаворит, но Юнайтед разполага със страхотни играчи и играта е равностойна.

След почивката падат всички голове - Боби Чарлтън, Брайън Кид и Алан Гоулинг вкарват за символичния домакин, а Франк Маклинток бележи за шампионите и "червените дяволи" печелят с 3:1.

"Странно беше да ползваме домакинската съблекалня на "Анфийлд"," смее се години по-късно на случката Джордж Бест.

Куриозно, на следващия ден Евертън приема Шефийлд Уензди (именно заради този мач дербито е в петък) и събира малко над 46 000 по трибуните на "Гудисън Парк".

Илюстрирайки разликата в подхода на феновете към двата мача - този в събота не всява страх от хулигански изстъпления.

Така Юнайтед печели единствения си домакински мач на терена на най-големия си враг. Ливърпул пък е на печалба чисто финансово от тази история, която днес не би била възможна.

Нито клубовете, нито Футболната асоциация, да не говорим за феновете, биха се съгласили на такъв вариант.

Но преди 46 години, и то в разцвета на хулиганизма из английския футбол, се случи.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията