Кинозвездите на футбола

С неговите обувки номер 47, въпреки че ръстът му не бе особено впечатляващ, Гюнтер Нетцер знаеше как да играе футбол.

Освен това не му пукаше от нищо на терена, а и изглеждаше като някакъв рокаджия от корицата на списание "Ролинг Стоун".

Един от най-недооценените германски плеймейкъри в историята, Нетцер игра за Реал Мадрид след 10 сезона в клуба на родния му град Борусия Мьонхенгладбах.

Ръководител на всичко добро в тима - европейски шампион на Германия от 1972-ра. Две години по-късно добавя и световната титла, но без основна роля.  Човек, позволил си да се разбунтува срещу йерархията в бундестима, дирижирана от Бекенбауер, естествено е низвергнат.

Нетцер гледа световното от скамейката, а на терена го замества друг гениален диригент - Волфганг Оверат.

Като заговорихме за плеймейкъри...

Михаел Лаудруп играеше с високо вдигната глава, безупречна прическа, която никога не се разваляше, а пасовете му бяха секси. Бяха cool.

Ако има един човек, който можеше да изтръгне охкане и ахкане от феновете дори на съперника, като пусне топката в идеална траектория и момент на нападателя за голова ситуация, това бе той.

Разбира се, като всеки гений, и то оставаше неразбран понякога. През 1992-ра отказа да играе за Ричард Мьолер-Нилсен, който бе селекционер на Дания. Дефанзивната тактика не бе за Михаел. С нея страната му стана европейски шампион, но плеймейкърът гледа мачовете по телевизията на плажа.

Хендрик Йоханес Кройф е класическата футболна кинозвезда. Дългата коса и тясното лице, елегантното движение на човек, който се прави, че не вижда съперника срещу него.

Кройф измисли много нови неща във футбола, които бяха cool. Прочутият му финт, с който се измъкваше от бранител, пускайки топката зад гърба си в обратната посока на тази, в която изглежда, че ще поеме. Завъртането на Кройф.

Дузпата, при която не биеш, а подаваш на стартирал зад гърба ти съотборник - Дузпата на Кройф.

Тя е зрелище, арогантност, гъзария - както искате го наречете. Дори леко обидно за противника, но секси и cool. Днес я правят Анри и Пирес, Меси и Суарес... Но първи през 1982-ра опитват и вкарват така Кройф и Йеспер Олсен в Аякс.

Абсолютен магнит за камери, фотообективи и първи страници на списания и вестници. Футболен гений с аура на кинозвезда.

Краят ще сложим с двама вратари. Единият е вероятно най-добрият на този пост в цялата история. Другият - спорно е дали има по-харизматичен страж в новото време на футбола.

Лев Яшин, единственият вратар със "Златна топка", е изумителна личност. Той спасява дузпи с лекотата, с която останалите тичат.

Командва защитата, нещо невиждано от света до Мондиал 1958. Излиза смело и лови топката зад точката на дузпата. Излъчва сигурност с огромните си ръце, някак замечтано зареян поглед и черния си екип.

Той е cool. И не само заради черното.

До него нареждаме Джанлуиджи Буфон, който сякаш е излязъл от каталог на някоя италиански фирма за дрехи.

Едновременно елегантен, но и агресивен в ситуации, които го изискват, излъчваш сигурност и магнетичен като кинозвезда.

Буфон не просто е отличен вратар. Той е рекламата на тази професия - визуално, като маниери и поведение, дори с фибичките, които слагаше в някога дългите си коси на тренировка. Освен това бе женен за супермодела Алена Середова.

Е, какво не му cool на Джиджи?