Пол Нюмън на футбола

Роналдо няма да излъже петима с три движения на тялото, което прави Меси, и то нерядко. Той ще заеме позицията така, че да ги "прескочи" при центрирането и да забие топката във вратата за победния гол.

Кадърът от финала в Шампионската лига в Москва преди 9 години, на който Кристиано е скочил с около ръст и половина над Микаел Есиен (долу) и забожда топката във вратата на Челси...

Той казва почти всичко.

Решителният човек с решителните голове. Този, който винаги е готов да измине допълнителният инч, ярд или метър, за който говори Ал Пачино в прочутата си реч от филма "Всяка една неделя".

Машината за трениране, обсебеният от манията да печели и страх да не се провали суперфутболист на бъдещето.

Десен крак - фантастичен.

Ляв крак - отличен.

Игра с глава - безотказна.

Пласиране - невероятно.

Е, да - може би това вече не е играчът, който дирижира играта на отбора си. Но с тези, които има около себе си в Реал, какво по-логично от това Кристиано да се фокусира върху това, което прави най-добре. Да дава най-важния щрих - головете.

Статистиките са смайващи:

В Ла Лига за 7 сезона и половина има 250 мача и 272 гола.

Общо за Реал - 371 двубоя с 382 попадения.

Кой нормален човек може да държи това темпо на коефициент повече голове, отколкото мачове? И докога?

Разбира се, има и контратеза, която обаче само доказва, че Роналдо е смъртен. В последните 7 месеца Кристиано определено не е Кристиано като ниво на терена, особено в ефективност, физическо присъствие и влияние върху мачовете.

Но именно тук се крие магията на най-големите във футбола: Когато при 25 гола в 26 мача този сезон (за Реал и Португалия) се питаме дали не е паднала формата на Роналдо...

Стандарт.

Сам го е изградил и всяко колебание в него при 1-2 мача, в които нещо не върви, води до паника в twitter, целокупната мадридска гилдия на футболните журналисти и португалските фенове.

А всъщност Кристиано просто чака своите мачове, където се решават титли и трофеи. И поредната битка за наградите в края на годината, която пак е между него и Меси.

Казвате, че Роналдо сигурно проклина факта, че живее в една епоха с Лео?

А помислете дали това не работи и в обратната посока, в главата на аржентинеца?