Защо китайците не идват за Буфон?

Тези дни особено популярни са заглавията тип "Китайските пари превземат футбола", "Луди пари от Китай за...", "Китай изкушава Роналдо/Меси/Гризман/Руни..." и т.н.

Темата е водеща и повлече анализи и опити за прогнозиране какво ще се случва в бъдеще откъм азиатския динозавър с - очевидно, огромен ресурс за футбол.

Сензационните заглавия са основателни заради гръмовните цифри и много нули в новините, макар и понякога да не разкриват пълната картина.

Всъщност, за тези няколко седмици, в които пазарът е отворен в Китай, трансферна бомба е само сделката за Оскар, която излиза около 59,5 милиона евро като сума. Заплатата на играча, неофициално, е 466 хиляди евро седмично, докато в Челси той взимаше по 160 хиляди.

Това възнаграждение прави Оскар №1 в света като чисто заплащане във футбола.

Номер 5 - след Роналдо, Меси и Бейл, пък е Хълк, който също е в Китай и то в същия тим - Шанхай Ийст Ейжа. Треньор на отбора е Андре-Вилаш Бояш, който е водил Хълк като наставник на Зенит.

Реално, друга сделка за сума над 11 милиона евро няма. За толкова Шанхай Шенхуа купи Карлос Тевес от Бока Хуниорс, а ще му плаща по 719 000 евро седмично - така твърдят от аржентинския клуб. Оказа се обаче, че сумата е двойно по-малка и Тевес няма да е в топ 5 по заплата в света. Това поне твърдят от Китай.

Информациите за това какво се случва в тази лига, засега са твърде оскъдни.

Знае се обаче, че планът от 50 точки, изготвен от лудия по футбола бивш президент Ху Дзинтао така запали няколко големи бизнесмени, че те наливат милиони в клубовете си, в заплати, в постер-звезди, които да са лицето на отборите им.

Не само играчи... Свен-Горан Ериксон проправи пътя и на треньорите, а днес световните шампиони Марчело Липи (национален селекционер) и Луиш Фелипе Сколари (шампиона Гуанджоу Евъргранде) са строителите на съвременния китайски футбол.

Планът на Дзинтао отвори луда надпревара в това как да се изгради конкурентна лига, а оттам - да се създадат играчи, традиция на академии и постепенно силни клубове и национален отбор. Крайната цел на китайската футболна революция е световната титла през 2026-а. Не се смейте... Хората са показали, че са достатъчно упорити, да си преследват и постигат целите.

В лигата днес лимитът на чужденци е до 4+1 играчи, като в мач могат да участват по 3+1. Това "плюс един" означава, че допълнителното име може да е от азиатска страна.

Обикновено трансферната политика е - една ярка и много скъпа звезда, която да пълни стадиона, 1-2 добри играчи от Корея (общо 21 в първенството), Австралия (11) или Бразилия (12), а останалите - местни машинки за работа на терена, които се учат и вдъхновяват от най-добрите. Не повече от трима играчи на един състав са страхотно добре платени. Останалите са далеч от такива пари и в никакъв случай не достигат стандарта на средно добри играчи в Холандия или Белгия, да речем.

Разликата с американската Мейджър лига е очевидна - тук няма "пенсионери", които прекосяват Океана за последния тлъст договор в кариерата си. Хълк, Оскар, Асамоа Гиан, Грациано Пеле, Рамирес - това са хора в разцета на силите им, а и Тевес не е престарял, въпреки че вече е на 32.

От май 2016-а много неща организационно се промениха, тъй като водещите клубове се събраха и основаха Лига, в която те притежават правата на първенствата в първите три дивизии. Тоест - копират печелившите модели на Висшата лига, Примера, Серия А, и сами ще определят маркетинговата стратегия, цените на тв правата и други важни и потенциално носещи приходи дейности.

Нивото не е много високо, ако бъдем откровени.