Първата суперзвезда на Бразилия

Артур Фриденрайх вкара над 1300 гола в кариерата си и поведе атаката на първия селесао

Sportinglife
Sportinglife 08:25 ч., 16 Дек 2016
0
2688

Фриденрайх се завръща в Сао Пауло с репутация на герой. Мачът е предаван по радиото, хората са слушали, чели и се гордеят с нападателя. Тъмнокожият музикант Писингуиня, по това време популярен в цяла Бразилия, му посвещава песен, наречена с неособено оригиналното, но пък точно заглавие "Um a Zero" - ще рече "Един на нула".

Герой... но в трудни времена. През следващите две години Артур не успява да играе на Копа Америка.

През 1920-а турнирът е в Чили, а отделните федерации на Сао Пауло и Рио не се разбират, като Паулиста не пуска играчите си да пътуват.

Година по-късно домакин е Буенос Айрес, а Бразилия вади от състава тъмнокожите. Указът на президентът Песоа вече е в сила (влиза малко след подвизите на Фриденрайх през 1919-а) и звездата остава у дома.

През 1922-ра той се завръща в състава и Бразилия пак печели турнира, който е в Рио. А през 1925-а селесао пропуска да направи хеттрик от трофеи, като с 2:2 в решителния мач оставя титлата за Аржентина. Попадението на Артур не стига.

Мулатът е част и от първото пътуване на бразилски тим в Европа, като през 1925-а Паулистано, отборът му по това време, се качва на параход през Атлантика и мери сили с европейски съперници. Представят го като национален състав, но всъщност това си е отборът на Паулистано.

Седем от тях са във Франция, два в Швейцария и един в Португалия. Балансът на бразилския отбор е 9 победи и едно поражение, а головата разлика - 30:8. 11 от попаденията са на Фриденрайх, а украшението на това турне е победата със 7:2 над френския национален отбор на негова земя.

Местната преса нарича нападателя на гостите "Крал на футбола". Интервюират го за радиа, а дори и му предлагат да остане във Франция и да играе за страната.

При завръщането в Бразилия, играчите на Паулистано са герои, защото резултатите и отзивите са стигнали до Сао Пауло. Президентът ги приема, за да ги поздрави, че са прославили страната си в Европа.

По това време този отбор е вече почти професионален, макар и неофициално. Бизнесменът Антонио да Силва Прадо го издържа и опитва да привлича хората по трибуните, за да печели повече пари. Той е и сериозно ангажиран политик с влияние, та Фриденрайх, освен звезда на Паулистано, е и служител на вътрешното министерство на Бразилия. Така най-добрият играч не се притеснява за прехраната си.

Всъщност, години по-късно Артур признава, че почти не е ходил на работа там, просто се е водил в книжата на институцията и това е бил начин президентът на клуба да му плаща заплата.

През 1929-а обаче Федерацията изключва Паулистано от списъка с клубове, аргументирайки решението с "все по-нарастващия професионализъм в този отбор". Тоест - играчите получават пари, за да играят футбол. Забранено в страната.

Футболистите са възмутени и някои от тях се обединяват с тези от АА де Палмейрас и създават нов клуб - Сао Пауло да Флореста. Това е основата на днешния Сао Пауло, един от най-славните отбори не само в Бразилия, а и по света.

По това време Фриденрайх е на 37 години, но извежда новия отбор до второ място в щатското първенство, отстъпвайки само на Коринтианс. Година по-късно идва време за титлата, а головете на нападателя не секват. Най-голямото предизвикателство в кариерата му би следвало да предстои, след като континентът и светът вече се вълнуват от първото първенство на планетата в Уругвай, което е планирано за 1930 г.

Бразилия обаче отива на Мондиала само с играчи от Рио де Жанейро. Фриденрайх е разочарован, въпреки че е на 38 години, в страната няма равен на него в играта и головете.

Но няма време да потъва в самосъжаление. Страната се разтърсва от бунтовете срещу президента Варгас, който взима властта с преврат. И опитва да управлява като диктаторите, които по това време са нарастваща сила в Европа.

Сао Пауло обаче се надига и започват битки, като се включват мъже, жени и деца. Фриденрайх дарява медалите и скъпи свои вещи, за да помогне за финансирането на революцията.

В началото август 1932-ра година из Бразилия плъзва новината, че спортният идол на нацията е убит в едно от сраженията. Вестниците пишат за това, а шокът е огромен.

За щастие, оказва се само слух.

Кризата е преодоляна година по-късно и в края на 1933-а един от указите на новата власт гласи, че футболът в Бразилия става професионален. Първият мач трябва да е между Сантос и Сао Пауло, а Фриденрайх, разбира се, е капитан на своя отбор.

Той вкарва историческият първи гол в професионалния футбол в страната, а Сао Пауло бие с 5:1. На 41 години човекът-епоха не спира да изумява.

Отказва се чак на 43 години, а след това статистици се хващат да изчисляват какво е свършил на терена за 26 лета. И излиза... 1329 гола в 1239 мача.

Това казват съвременниците му. Ако е вярно, то той е най-резултатният футболист в историята!

През 70-те биографи на бразилския футбол опитаха отново да сметнат чудовищното количество попадения. Според тях, в мачове, които могат да се броят като официални, головете не са повече от 560.

За всеки бразилец обаче, са над 1000. Митовете в тази страна са част от футболната зараза. Пеле има над хиляда също, нали знаете? Ромарио... Всъщност, вероятно и стотици от техните попадения са вкарвани не само в мачове, които могат да се квалифицират като "сериозни".

Артур Фриденрайх обаче е първата суперзвезда на Бразилия, независимо от прочита на статистиките му. Той играе в дебютния мач на селесао, вкарва победния гол за първия трофей на великия футболен тим, както и попадение №1 в професионалната игра на страната.

И още стотици, а може би дори - хиляди. Слага началото и на славния клуб Сао Пауло.

Сравнението кой е по-велик - Фрид или Пеле, измъчва журналисти, писатели и запалянковци само в Бразилия, защото за света Крал на играта е Едсон Арантес до Насименто.

За разлика от него и подвизите му на три световни първенства, Артур Фриденрайх не получава шанс да се изяви на такъв форум.

В Сао Пауло обаче това не е аргумент.

Местните знаят и помнят първия голям супергерой с футболна топка в краката.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията