Героите на "Златната топка": Русата стрела

Няма по-важен и ценен индивидуален приз във футбола от "Златната топка". Тези, които са я държали в ръцете си, са компания от сой в играта. Отбрани и елитни. Нещо като семейството на отборите, печелили Купата на европейските шампиони.

От тази година краткотрайният експеримент "Топката" да е и на ФИФА, а не само на авторите на идеята от списание "Франс Футбол", приключи. И отново наградата се връща към корените си.

Sportinglife открива поредица за хората, които са получили "Златната топка" от 1956-а до днес.

Сигурно сте се уморили от въпроса: Кой е най-великият футболист в историята - Пеле или Марадона? Ако ви е писнало, просто чуйте отговор, изказан по малко различен начин.

Футболната звезда, оказала най-голямо влияние в играта за цялата и история, е Алфредо ди Стефано.

Да, да - оставете настрани Едсон Арантес до Насименто с трите му звезди на световен шампион с Бразилия. Забравете дребния дявол в небесносиньо и бяло Диего Армандо, донесъл сам световната купа на една лудо влюбена във футбола нация.

Ди Стефано преди тях разтърси и промени играта из основи. На терена, на масата за бизнес и на няколко континента.

Алфредо никога не игра на световно първенство. Но в клубния футбол никой не е постигал колкото него. Историята на този първи владетел на "Златната топка" - защото я взима два пъти през 1957-а и 1959-а в жестока конкуренция, е достойна за книгите и филмите, които са правени за него.

Легендата за Ди Стефано е разказвана във филми още, докато играе. Толкова е голямо влиянието му в световния футбол и култура в онези години. Идва от Южна Америка, но е европеец по мислене - Мадрид влиза във вените му. Но на терена запазва корените на играта в родната Аржентина.

Той е индивидуалист, който дърпа отбора напред. Забравете колективно мислене, асистенции, подялба на славата... Друг велик от отбора на Реал от 50-те и 60-те - Ференц Пушкаш, разказва как е бил предупреден да му подава в решителните моменти. При условие, че унгарецът е най-добрият реализатор по това време в света.

Историята обаче тръгва далеч от Мадрид, в квартала Баракас в Буенос Айрес. През 1926-а, когато се ражда Алфредо ди Стефано, предградието изживява промени - от мястото на заможните фамилии в столицата се превръща постепенно в регион на средната класа.

Железопътният възел Ферокарил е близо, което го прави стратегическо място, а и доста напредничаво - архитектура, дребен бизнес с модерни за времето кафенета, текстилни предприятия и... футбол, внесени от пристигащи от Европа хора с възможности.

Ди Стефано е внук на италианци, преселили се в Баракас от остров Капри през 19-и век. Баща му Алфредо е носил екипа на Ривер Плейт, майка му е наполовина французойка, наполовина ирландка. Изобщо - италианска, аржентинска, френска, келтска кръв текат във вените на момчето.

Баракас по това време обича Ривер, а Алфредо гледа с разширени очи великия отбор с нападател Анхел Лабруна, докато играе за юношеския тим.

През 30-те Аржентина нарича Ривер "милионерите", след като клубът прави трансфери за по 10-20, че и 30 хиляди долара. Хората се разделят на две - едните презират клуба за лудите пари, които хвърля, другите го приемат като знаме.

През 1939-а се появява Лабруна, който превръща отбора в Ла Макина - Машината, която смазва всички у дома и на континента.

Ди Стефано дебютира през 1943-а, на 17. Но не успява лесно да се наложи в този суперсъстав, преотстъпен е на Уракан. През 1947-а и 1948-а вкарва 40 гола за Ривер, печели титлата и през сезон 1949-а вече е звезда. Тогава обаче започва стачка на професионалните играчи в Аржентина и първенството замръзва след 9 кръга.

Ривер, наричан неслучайно "милионерите", прави сделка - дава новата си звезда на Милионариос (разбира се) в Колумбия, като начало под наем. След това трансферът става по-сложен - 50:50 в проценти от собствеността на играча между двата клуба. За четири години Ди Стефано изгрява, въпреки че Богота далеч не е центъра на света и футбола - коефициент почти мач/гол, три титли на страната, световна клубна купа (доста странно организиран турнир, но все пак - отразяван и в Европа)...

В последната надпревара Милионариос бие испанския Еспаньол, австрийския Рапид и Ривер. При гостуването на клуба от Барселона, другият тим от града - Барса, харесва русокосия играч, който може да прави всичко на терена.

До този момент статистиките вече са внушителни. С Ривер Плейт Ди Стефано има 53 гола в 72 мача.

С Милионариос - 267 попадения в 294 двубоя!

Вече е успял да играе за два национални отбора - Аржентина, както и четири пъти за Колумбия, която обаче не е призната от ФИФА за национален отбор по това време и мачовете не са официални.

И Барселона се договаря през 1953-а с Ривер за трансфера му. Не, не - чакайте. Не е толкова просто.

Каталунците започват преговори с Милионариос и Ривер едновременно още през пролетта на 1952-ра. Реал Мадрид също има интерес, но закъснява. Барселона праща в Колумбия адвоката Рамон Триас Фаргас, който да пробие при тима от Богота.

И той, типично за хората с националистическия плам на Каталуня в душата, се опира на свой в тила на врага - Жоан Бускетс.
Каталунецът, който живее в Колумбия, обаче се оказва лош избор. Когато той сяда на масата за преговори, Милионариос са шокирани - Бускетс е директор на техния местен съперник Санта Фе!

И нещата не вървят...

Барса се разбира с Ривер и решава, че трансферът е готов, игнорирайки отказа на Милионариос. Ди Стефано лети за Барселона и играе в предсезонната подготовка през лятото на 1953-а. Готов е да носи екипа на отбора. В този момент обаче се намесва испанската федерация и спира трансфера - няма съгласието на колумбийците.

Президентът на Реал - Сантяго Бернабеу, вече се е договорил с Милионариос и настава патова ситуация. През септември 1953-а федерацията на Испания решава: Правата на Ди Стефано са поделени, той ще играе първо за Реал един сезон, после за Барселона.

Докато се води битката, сезонът вече се играе, но Алфредо не блести. Каталунците, и без това разгневени от решението, а и подозиращи ръката на режима на Франко за него, продават правата на Реал изцяло.

Решение, за което ще съжаляват винаги.