Славиша не успя да играе с Пеле, но стана Крал в залата

И той заиграва в залата.

"Той беше невероятен футболист - спомня си Попович. - Ако беше останал в Югославия, щеше да е звездата на националния отбор, а това бе много талантливо поколение. Но предпочете друг живот."

10 сезона във футбола в зала, плюс два в този на реалния зелен терен между 1983-а и 1985 г., когато наказанието от ФИФА пада, правят от Славиша легенда на футбола зад Океана.

В залата той няма равен. Печели 8 титли с Ароус и Сан Диего - по четири, като вкарва 652 гола и прави 1123 асистенции.  Но този бохем и свободен дух не се изразява само в числата и головете.

Той е единственият играч на Ароус, който не живее в Лонг Айлънд, а избира Ийст Сайд. Постоянно е из баровете и локалите на Манхатън, усеща Ню Йорк с всяка пора на тялото си.

Но на мачовете това не му създава никакви проблеми - най-добрият е, а публиките по онова време го харесват в цялата страна, независимо, че вкарва във вратите на техните отбори.

Наричат го "Пеле в залата", а средната посещаемост на Ню Йорк Ароус е близо 9000 на мач. Пълно е с югославяни, ирландци и италианци, луди по футбола, които идват да го гледат как прави чудеса на малкото игрище.

И не само там.

"Преди един мач, който решаваше титлата, бяхме на хотел - нещо като лагер преди двубоя - разказва Попович. - В 10 вечерта Славиша се появи с някаква мацка, страхотна.

Мина през лоби бара, а там бяха всичко момчета. И се качи към стаята си с нея. Никой не каза нищо. Но съм сигурен, че всички си мислеха едно и също - как го прави този югославянин?".

Жунгул отказва да празнува понякога с отбора. Слага си маска на незаинтересованост и потъва в своя свят - Манхатън, купони и личен живот, за който останалите от тима не знаят много. "Беше като хляб с 10 корички - използва популярен хърватски израз Попович. - Трябва да разчупиш и десетте, за да видиш какъв човек е наистина."

Пеле, Бекенбауер, Кройф и Джорджо Киналя - звезди, минали през Америка по онова време, признават класата му.

Самият Летящ холандец казва, че Жунгул е много популярен в Европа и всички знаят за него. Видял го е на Евро 1976, където Славиша, съвсем млад, влиза да играе за Югославия в два от мачовете.

В единственото си интервю от онова време, точно за Sports Illustrated, хърватският гражданин на света с огромен футболен талант, казва:

"Хората се чудят какво прая извън терена. Е, да - признавам, ходя по дискотеки, барове. Но там е пълно с хлапета, които пият алкохол и пушат, така че с времето ограничих тези посещения. Аз почти не пия, а никога не съм пушил в живота си.

Роден съм в Югославия, но се чувствам американец. Искам да създам семейство тук, да имам свой бизнес и да живея като нюйоркчанин."

Може да се каже, че успява. Прибира няколко милиона долара като бонуси в кариерата си в Щатите (само преминаването в Тампа, където играе на открито един сезон му носи 300 000 долара лична премия). Още поне милион идва от реклами, тъй като е страшно популярен в Ню Йорк и по-късно в Сан Диего.

Остава да живее в Калифорния, за последно сведенията го намират в Ескондидо, където спокойно дели къщата със съпругата си Лоренца и двете им деца - Сашка и Марко.

Знае се, че е притежател на немалко недвижими имоти и ресторант, не парадира със състояние и седи далеч от общественото внимание изобщо. Отказва интервюта. През 2007-а хърватският "Слободна Далмация" опита да го намери и да направи история за живота му, но Славиша не се съгласи.

Тоест - отказа им Стийв Зюнгул. Не би му харесало, че в този материал продължаваме да го наричаме с името от рождението му в Пожаревац.

Все пак Югославия е минало за него, той е американец, нюйоркчанин, калифорниец, гражданин на свободния свят...

Изпусна да бъде легенда в родината си за репрезентацията, но стана такава зад Океана в "диско футбола", както наричат тогава играта в залата.

Животът е пълен с изненади, нали?

Съотборниците му сигурно още помнят магическите му голове и пасове, както и онази красавица в хотела, с която се качваше към стаята.

И се чудят - как го правеше този югославянин?