Най-великият номер 9

Боби Робсън стана от скамейката, направи три-четири крачки напред, хвана се за главата и се обърна към Жозе Моуриньо, който гледаше към терена с отворена уста и широко зейнали очи. "Видя ли това!?".

На следващия ден заглавието на в. "Ас" гласеше: "Пеле се завърна".

В онази вечер в Компостела през октомври 1996-а номер 9 на Барселона направи на скорост такъв дрибъл между 5-6 съперници, които го дърпаха, бутаха, ритаха и опитваха дори да го оскубят, че сигурно и в Лапландия са аплодирали този гол.

Роналдо - наречен още в ранните му години O Fenomeno, вече не играе. На 18 септември 1976-а Бог го прати на земята, за да ни покаже, че бразилското футболно изкуство е непреходно.

Ако сте твърде млади, за да сте го гледали наживо, задължително вижте видеата с играта му. Безбройните финтове, станали основа на софтуерните платформи на всяка компютърна игра за футбол, повторени после от хора като Кристиано Роналдо, Неймар, Нани и т.н. И докато много от тях ги правят просто като фойерверки, за шоуто, Луиш Назарио да Лима си пробиваше с тях път към вратата.

Можеше да финтира с тяло всекиго, сменяше посоката на такава скорост, че камерите понякога закъсняваха да го проследят.

А коленете му не издържаха...

Роналдо стана световен шампион на 17 години, като с детската си усмивка и издадени напред зъби огряваше всяка радост от головете на бразилците на САЩ 94. Не влезе в игра, разбира се - не и при Ромарио и Бебето на терена.

След това ПСВ Айндховен го представи на Европа, а той дебютира с 30 шампионатни гола в 33 мача от първия си сезон. Вторият донесе първата тежка контузия - коляното му не издържа при един рязък дрибъл, подпомогнато и от натиска на бранител, опитал да тушира Роналдо като в борбата.

След това Барса го привлече и светът падна в краката му.

Най-добрият млад играч от Пеле насам, който на 19-20 години се подиграваше на най-силните защитници в света, побеждаваше сам съперниците със соловите си голове, смееше се като дете и бе някакъв коктейл от бързина, техника, взривност и удари, който бе забъркан сякаш от необикновени сили - извън човешките възможности.

Роналдо от 1996-а, в дните около онзи гол срещу Компостела, за който покойният сър Боби не можеше да намери думи, бе най-добрият централен нападател в историята на играта. А бе на 19.

47 гола в 49 мача. Три трофея. И трансфер в Интер за умопомрачителните тогава 27 милиона долара.