Отборът на папата се връща у дома

Тази пресконференция не бе като обикновените брифинги със стандартни въпроси и пълни с очаквани думи отговори.

Тя бе символ на невероятната история на този футболен клуб, който преживя страшно много. Сан Лоренсо представи новото си попълнение Фабрицио Колочини, който след 8 години в Нюкасъл и общо 16 в европейския футбол, се завърна у дома.

"Невероятно е, най-накрая!", изстреля Колоча, както го наричат местните, докато показваше членската си карта на фен на Сан Лоренсо.

Пресконференцията бе в баскетболната зала в Боедо, кварталът, където клубът започна живота си преди 108 години. Тя символизира началото на завръщането към корените на тази институция в Аржентина, прокудена от историческия и дом през далечната 1979-а.

Сан Лоренсо де Алмагро се появява на картата през 1908 г., след като отец Лоренсо Маса вижда как трамвай удря дете на улицата в махалата Боедо, докато то опитва да догони отскочилата от играта на тротоара топка. И решава - трябва да направи игрище за децата от квартала!

На 1 април същата година група мъже създават клуб - организация за спорт. Кръщават го на Свети Лоренсо, като благодарност на свещеника.

Докато теренът стане готов, децата играят футбол в задния двор на църквата, като условието - да ходят на неделните служби.

Това само началото, но с годините Сан Лоренсо де Алмагро се превръща в един от Петте големи на аржентинския футбол (Ривер Плейт, Бока Хуниорс, Расинг и Индепендиенте са останалите). Клубът е култов в Буенос Айрес и обединява поколения от Алмагро, където е и кварталът Боедо.

Но през 1979-а обаче клубът е прогонен от дома си. Последният мач на "Виехо Гасометро" - стадиона на Сан Лоренсо, наричан от местните "Уембли на Буенос Айрес", е срещу Бока Хуниорс и завършва 0:0.

На тази арена играе и националният отбор, но това не спира военната хунта, която управлява Аржентина по това време, да я помете като част от Национализацията.

Още повече, че в този момент Сан Лоренсо е с големи финансови проблеми, а стадионът има нужда от ремонт, за който няма пари. И правителството притиска ръководството на клуба да продаде "Уембли" и земята под него, за да си оправи положението. Години по-късно се разбира, че директорите на Сан Лоренсо са били заплашвани и решението изобщо не е взето доброволно.

Собствеността отива в държавата срещу 900 000 щатски долара.

В следващите пет години правителството не успява да изпълни обещанието и да направи там пътен възел на няколко нива, който да улесни трафика в този район на столицата. Вместо това продава имота на веригата Carrefour близо 10 пъти по-скъпо, отколкото го купува от клуба.