Наркотикът за българския футбол

Дали ЦСКА е ГМО, а Левски е на КОЙ...

Няма значение - важното е, че има интрига, закачки, надпревара в подигравките със съперника и това, което отличава съперничеството на синьото и червеното от всяко друго у нас.

Само в петък вечер социалните мрежи, форумите и дори самите репортажи на отделни медии около дебютния мач на ЦСКА в Първа професионална лига доказаха - наркотикът за родния футбол е един: Противоборството на този клуб и Левски.

Именно това е ядката на едно дерби, неговата същност. Това, бе което футболът няма да е феномен и бацил.

"Литекс-Етрополе-София", "Хибрид", подменена емблема с тази на клуба от Ловеч, шеги с броя на титлите на клуба, ръководен от Гриша Ганчев...

В отговор - майтапи за европейското отпадане на Левски, както и закачки с мъглявата ситуация около това кой дава парите там.

Да, ясно какво ще кажете - положението е като "присмял се хърбел на щърбел"... Така е - и двата гранда не са цъфнали и вързали, а докато се давят и си натискат взаимно главите във водата, Лудогорец построи отбор, организация, система и взе пет поредни титли.

Но ако загубят дербито, двата опорни крака на спорта и футбола ни губят всичко. Доказано е - силен футбол имаме, когато силен Левски се бори със силен ЦСКА за титлата. Първенството е качествено, националният е състоятелен.

Освен това - около играта е интересно, защото атмосферата и цялостното настроение (макар напоследък и с доста тъмни и негативни краски, минаващи някои граници) не могат да се сравнят с нито едно противоборство в родния футбол.

Лудогорец - Левски? Забравете.

Литекс - Левски - да, известен заряд имаше, но...

Литекс - ЦСКА - е това днес изглежда малко водевилно предвид новите обстоятелства.

Лудогорец - ЦСКА? Не, в никакъв случай - по-скоро истерични опити на столичния тим да бие провинциалния хегемон.

Единственият двуполюсен модел, при който фолклорът, хуморът, атмосферата, интригата, напрежението и дори висящата във въздуха опасност, адреналинът, се носи от пловдивската битка Ботев - Локомотив. Тя е изградена върху подобни устои, на които се крепи Левски - ЦСКА.

Без дербита няма футбол. Това е наркотикът, към който играта е зависима и и пристрастена до лудост.

За добро или лошо - защото има и опоненти на такъв антагонизъм - но така е устроен този спорт от дните, когато английските селяни и граждани са се ритали и блъскали, за да докарат топката до линията на съперника - дори без врати.

За щастие у нас дербито не е мъртво, въпреки че около година и половина ще е минала от последното такова, преди Левски и ЦСКА да се изправят един срещу друг в 10-ия кръг.

Но вълшебното прахче пак ще е и на терена, а не само в публичното пространство и из медии и форуми.