Олимпиадите: Политика и допинг

Русия няма да бъде пратена в тотална изолация, реши Изпълкомът на МОК.

Най-ключовото събитие около олимпиадата в Рио бе именно "да" или "не" на препоръката на Световната антидопингова агенция за изваждането на цялата руска делегация от атлети и деятели за игрите.

Но МОК не се реши на такава крайна стъпка, която щеше да е революция в и без това мътната и напоена с политика и допинг история на олимпиадите.

Вместо това върхушката начело с Томас Бах остави на федерациите да поемат отговорност и да решават за атлетите от Русия на ниво - отделни спортове.

С две думи - МОК изми ръце и се обърна на другата страна.

Русия спокойно можеше да бъде извадена от игрите за уликите, които бяха декларирани в доклада на Ричард Макларън, канадския юрист, който поведе независимо разследване на допинг конспирацията от Москва. Ясно е, че имаме политика на прикриване на действията на руските спортисти, което реално прави спортните административни органи в страната - съучастници.

"Кога, ако не сега, трябва да влезе в сила санкцията "напълно изключени от игрите"?", запита BBC.

Истината е, че случилото се в Русия рухна като пясъчна кула, защото най-накрая имахме сериозно отношение и разследване по темата. Каквото липсваше в много случаи преди, а олимпийската история е пълна с удобни възможности да видим, че спортът отдавна е повече политика и допинг, отколкото състезание.

Прилагаме само няколко примера, по-пресни.

- Скандалите около допинг доклада на университета "Хумболт" в Берлин, разкрил системното стимулиране на германски атлети още от 50-те години.

Без съмнение - плод и на следвоенната стратегия на Германия да е №1 във всичко, да се доказва и печели на всяка цена - формулирано от някои като комплекс и опит да се подтисне чувството за вина, насадено у немците заради двете войни.

В този доклад се говори за допинг, използван от нацистите по време на Втората световна война, а после станал база за стимуланти за спортистите на олимпиади и националния футболен отбор.

Но около него BBC не зададе въпроса: "Ще изхвърлят ли германците?".

- След олимпиадата в Пекин през 2008-а, повече от 20 различни спортни светила и ръководители на делегации намекнаха, че е очевидно допингирането на състезателите на Китай на игрите.

Появата на "еднодневки" - атлети, които не са утвърдени имена в спорта или категорията си, но са непобедими на игрите, а после отново са далеч от постиженията си на следващото сериозно състезание в дисциплината им, стана нарицателно за игрите.
Но WADA и МОК тогава не наредиха разследване.

- Разкритията на Виктор Конте и скандалът около неговата лаборатория BALCO в Калифорния от 2004-а също не предизвикаха мащабно разследване в Щатите. Оказа се, че редовни клиенти са били хора като Марион Джоунс, Бен Джонсън и други, скандално хванати на олимпиади с допинг северноамерикански атлети.

Конте каза в две интервюта оттогава (лежа и в затвора, но за пране на пари), че "Олимпиадите са много далеч от това, което виждаме по телевизията. Допингирането е масово и всички са в надпреварата кой да вземе по-нови и модерни стимуланти. И всички знаят за това."

С две думи, след като МОК и WADA повдигнаха руското одеяло и под него се видяха спринцовки и колби, да разтурят сега цялата спалня.

Нека наистина видим кой и как подхожда към олимпийските принципи, да има пълен контрол и правилата да важат еднакво за всички.

Тогава може да помислим за чист спорт - отново, както е било в началото след идеята на Пиер дьо Кубертен и около първите олимпийски игри в края на 19-и и началото на 20-и век.