Да се молим за Уругвай - част II

През 2006-а Табарес се върна на поста и създаде нов план за развитие, който работи перфектно до 2014-а.

Четвърти в света на Мондиал 2010.

Шампиони на Копа Америка 2011.

Още два полуфинала в турнира за периода.

Но след отпадането на Копа Америка 2016 още в групата, Табарес вероятно си отива за втори, и този път последен път.

Вече е на 69, а по времето, когато Уругвай ще играе (ако се класира) на световното в Русия, ще е на 71.

Отборът му бе най-възрастният на Копа Америка 2016 с едва трима играчи под 25 години!

Времето на Годин (31), Алваро и Макси Перейра (30 и 32), Алваро Гонсалес (31), Луис Суарес (29) и Единсон Кавани (30) изтича.

Поколението след тях е на Хименес, Лодейро, Абел Ернандес и Гастон Рамирес.

Но нито един от тях не изумява като потенциален Суарес или Годин.

Да, уругвайското футболно мото е "да умреш за фланелката" и в него няма място за звезди.

Но в модерния футбол класата на водещите играчи е определяща, както го разбра Бразилия на същата тази Копа Америка.

Няма ги асовете, няма големи шансове за успех.

Уругвай води в квалификациите за световното, но най-тежките мачове предстоят.

Вероятно ще се класира, но в Русия ще е последната битка на това поколение.

Горди с четвъртото си място от Мондиал 2010, те защитиха името на най-малката страна - световна сила.

С 3,4 милиона жители, Уругвай е една точица на фона на Бразилия, Аржентина, Германия, Италия или Франция.

След поколението на Луисито и Единсон обаче, страната пак ще си спомни заглавието отпреди 30 години.

"Да се молим за Уругвай" - във футболен смисъл.

До появата на следващите големи звезди, които да носят небесносинята фланелка.