Юнайтед на Ван Гаал напредва. Но със скоростта на охлюв

Манчестър Юнайтед има прогрес.

Луис ван Гаал го каза няколко пъти в последните 4 седмици, след като отборът му влизаше и излизаше от позицията да е в топ 4, получи няколко мачбола за това, но накрая ще се задоволи с място в Лига Европа.

Юнайтед напредва - да.

Но с темповете на охлюв.

И това не е достатъчно добра скорост за шефовете на клуба, акционерите и милионите привърженици.

Тригодишният план на Ван Гаал бе с ясно набелязани цели.

Прогрес в класирането с всеки следващ сезон, постоянно място за топ 4 и битка за титлата от втората година насетне.

Трофеи - поне по един във всеки сезон след първия.

През май 2015-а Юнайтед финишира четвърти със 70 точки.

Едва се "закачи" в Шампионската лига, където обаче отпадна още в групите.

През май 2016-а по плана на Ван Гаал "червените дяволи" трябваше да са поне с едно място напред - трети, втори или първи.

Ще завършат в най-добрия случай пети, ако спечелят на 17 май отложения си мач срещу Борнемут.

Максимумът точки, който могат да натрупат, е 66.

Прогрес в класирането в лигата очевидно не е постигнат.

Трофей може и да дойде, като финалът срещу Кристъл Палас в Купата на ФА в събота дава шанс за това.

Клубът се стяга за тягостен сезон с мачове в четвъртък вечер в Лига Европа, което е унизително за Юнайтед - организацията с втория най-голям оборот във футбола, а вероятно с най-много привърженици, крачещ редом с Реал Мадрид и в двете класации.

Не всичко е само лоши новини, разбира се.

Например - младоците, които получиха място в първия тим за 24-те месеца на Ван Гаал, се справят отлично под напрежение.

Доста от тях може и да съставят гръбнака на Юнайтед за в бъдеще, може дори да са нещо като нов "Клас 1992" - Скоулс, Гигс, Бекъм и останалите.

Отборът на холандеца има и най-добрата защита в първенството (ако не получи два гола от Борнемут), което е сериозен аргумент в негова полза.

Вратарят Давид де Хеа запази 15 пъти вратата си без попадение в 37 кръга.

Също отличен аргумент.

Средната възраст на тима падна доста, а нападението от Рашфорд и Марсиал, които не са били родени при първата титла на сър Алекс Фъргюсън с Юнайтед (1993-а) разпалва въображението на феновете.

Като цяло обаче да си привърженик на този отбор означава, освен това да чакаш титли и купи, да имаш особена чувствителност към стила на игра.

Солидната защита е хубаво нещо, но на този отбор му липсва атакуващият порив, който вълнува трибуните.

Липсва му фантазията, както и емоцията, която оставяше без дъх съперници, неутрални, както и хилядите в Театъра на мечтите.

Юнайтед е като оса без жило, която жужи наоколо и се съобразяваш с нея, но знаеш, че не е опасна за здравето ти.

Ако я държиш под око, всичко ще е наред.

Няма го факторът страх в отборите, които слизат от автобуса в тунела под стадион "Олд Трафорд" и чуват стъпките си, притихнали в очакване и с мисъл за най-лошото - да бъдат разгромени.

Юнайтед на Ван Гаал прогресира - да.

Но толкова бавно, че когато развитието стане осезаемо и видимо, останалите конкуренти може да са вече с няколко обиколки напред.