Истината - 27 години по-късно

Камбаните в град Ливърпул днес бият по-силно от друг ден.

Хората ходят с високо вдигнати глави.

Най-дългото дело в историята на британското правосъдие е затворено и присъдата е произнесена.

96-те, които загинаха на "Хилзбъро", са убити от грешки в организацията.

От некомпетентност на полицията.

Не са виновни феновете около тях, не е имало хулиганизъм. Не имало насилие от запалянковците.

Имената им са изчистени.

27 години минаха, преди истината да бъде произнесена.

Това е почти половин живот.

Едно поколение.

Четвърт век.

96-те привърженици на футбола и Ливърпул вече ще гледат с усмивка мачовете на своя отбор от небето.

А трибуната "Коп" ще пее и за тях, както не спира да го прави от онзи 15 април 1989-а.

Битката за справедливост на семействата, на целия град, бе огромно изпитание.

Не всички го издържаха - само в първата година след трагедията самоубийствата в града бяха поне 20.

На хора, които са били на трибуните или са загубили близки там.

Трагедията промени завинаги лицето на английския футбол, драстично бяха сменени изискванията за стадиони, битката с хулиганството стана държавна политика.

Но онези 96 не са хулигани, както бяха заклеймени - също държавна политика - от тогавашния премиер на Великобритания Маргарет Тачър.

Около тях не е било пълно с пияни фенове, които са ги обирали, докато са умирали - както написа вестник "Сън".

Изданието, които никой в град Ливърпул няма никога да си купи.

Оказа се, а го твърдят от 1989-а всички свидетели от трибуните на мача Ливърпул - Нотингам Форест, че полицията и организаторите са направили фатална грешка.

Входовете към трибуната "Лепингс Лейн" е трябвало да останат затворени, защото секторът е бил пълен.

Но вместо това старши инспектор Дейвид Дъкенфийлд нарежда отварянето на портите, за да не се струпват фенове отвън.

И така се получава ефекта на "консерва" - когато тя вече е пълна, не можеш да вкараш ръката си вътре.

На оградата са смачкани стотици, умират 96.

По чудо не са в пъти повече.

Днес истината се знае, а Дъкенфийлд направи пълни самопризнания за грешката и лъжите си.

От 2016-а спират службите в памет на 96-те, които превръщаха "Анфийлд" в храм на 15 април всяка година.

Пълно бе и с фенове на Евертън, оказал огромна подкрепа на съперника в червено през годините в кампанията.

Ръка за ръка, двата клуба от града спечелиха битката.

Само че вестник "Сън" и занапред никой в Ливърпул няма да си го купува, а Тачър завинаги ще остане зловеща фигура за града.

Нищо, че и тя си отиде от този свят.

Битката за справедливост е спечелена.

Преди 27 години тя започна с травмата от смъртта на феновете.

Днес завърши с едно съдебно решение.

Мнозина отдадоха съзнателния си живот на нея. Остаряха с нея.

Но усещането за справедливост днес ги е подмладило и е върнало желанието им за живот.

Град Ливърпул тази вечер ще спи спокойно.