От любов към спорта

Семейният бизнес и помага да има сигурност и спокойствие, за да се отдаде на тениса на маса без притеснение за бъдеще или независимост.

"Имам подкрепата на семейството ми от първия ден, в който влязох в залата, за което съм безкрайно благодарна", споделя ни варненката.

Дори обмисля идея за собствен клуб след време. Убедена е, че това може да е работещ и печеливш модел, а и спортът може да расте като популярност.

"Страшно много деца играят из страната - казва състезателката. - Проблемът е, когато трябва да ги задържим. За повечето хора тенисът на маса става повече от хоби."

Горда е с приятеля от детинство и съгражданин Денислав Коджабашев, който се готви за параолимпиадата в Рио през тази година.

Това е повод за голямо вълнение в спорта, защото друга квота за олимпиада в тениса на маса България за момента е немислимо да вземе.

Конкуренцията е огромна, а и се влиза в затворения кръг - субсидиите идват при спортовете с олимпийско участие, а такова няма как да има... без инвестиция в клубове, треньори, инфраструктура.

Темата е безкрайна.

"Денислав не просто ще участва, той ще гони златен медал - ентусиазира се Убчева. - Всички го подкрепяме и знаем, че ще успее!".

Надя знае какво говори, опитът и е вече доста сериозен.

По същия начин никога не се е съмнявала в успеха на Радо Янков, далеч преди всички фенове в България да го видят на снимките със Световната купа.

Всяка сряда участва на турнири във Варна и често ги печели, като редовно бие и мъже.

"Започват да ме мразят - шегува се. - Сигурно скоро няма да ме пускат да участвам..."

Не, напротив - всички са доволни да я видят в залата, защото е разпознаваемо лице и дори само това е достатъчно за по-сериозен интерес към спорта.

Той има нужда от популярност и внимание от хората, които могат да му помагат да расте.

Те, освен родителите на запалени по тениса на маса деца, са и хората с пари у нас.

Ако влязат в залата, те може и да почувстват това, за което говори Надя.

Любов доживот.