От любов към спорта

От колко време се занимава с тенис на маса ли?

Кажи-речи цял живот.

Това е голямата любов на варненката Надя Убчева - спортът, от който няма откъсване и отказване.

"Влезеш ли веднъж в залата, влюбваш се в спорта - разказва Надя за Спортинглайф. - Можеш да спреш за година или две, но винаги се връщаш. Хубавото е, че можеш да играеш и до 60 години, че и повече..."

Дава пример с най-добрия играч на Сърбия Александър Каракашевич, който минава 40, но продължава да е на високо ниво и да участва в големи турнири.

Убчева се запалва съвсем малка, покрай брат си, който играе.

Гони топчетата край масата на неговите мачове.

Влиза в залата и печели медали във възрастите до 12, до 15 и до 18 г., преди да премине при жените.

Има няколко титли на двойки заедно с Таня Карамфилова.

Но спортът не е като най-популярните у нас, не получава необходимото отразяване и внимание, което - обяснимо - го оставя и встрани от интереса на спонсорите.

"Но от тенис на маса може да се печели - убедена е шампионката. - У нас има и Висша лига, а едва ли много хора знаят за това. На последното състезание имаше и доста сериозна публика. Трябва да се популяризира спорта."

Примерът със семейния приятел Радослав Янков, който взриви интереса към сноуборда у нас със спечелената Световна купа, е съвсем очевиден.

Надя играе в две национални първенства едновременно.

Да, правилниците в тениса на маса го позволяват.

Пътува до Франция за мачове на клуба Echirolles Eybens TT от Гренобъл, а в България играе за НСА.

В нашата Висша лига в момента тимът върви трети.

В този спорт няма мениджъри, посредници и други странични фактори за трансфери.

Всъщност, както и край масата срещу съперника, в тениса с малко топче си сам в пътя си напред.

Надя си намира отбор в Турция преди време (Modaspor - Истанбул), а и настоящия си тим във Франция, благодарение на лични контакти.

Или по-скоро - хората от клубовете я намират през социалните мрежи, препоръчана от колега или колежка.

"Оправям се сама", както ни го сервира в прав текст и накратко. И си е точно така.

Седмицата и минава в тренировки, фитнес, работа с деца в залата - нещото, което я зарежда най-много, и пътувания до Франция, когато клубът има мач.

Играе и се занимава с малките, защото обича спорта.

А и помага и образованието, завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализирала е педагогика.

С две думи - за нея общуването с децата не е проблем, а удоволствие.