Битката за ЦСКА продължава

ЦСКА продължава да крачи из ничия земя.

Не по терените на В група, където нещата са лесни и вероятно безпроблемно тимът ще завърши без загуба сезона.

А в минното поле (в случая дори по-точно - минираното умишлено поле) на юридически и финансови казуси.

Битката за ЦСКА не е спирала от поне 6 месеца, като нещата далеч не опират само до това кой ще е собственик.

Причините за тази битка са далеч по-дълбоки и се коренят в икономически и политически взаимоотношения на някои от най-силните хора у нас.

Политиката около ЦСКА е в това да не се допусне една голяма група хора - каквато без съмнение е фенската маса на отбора - да живее с усещането за несправедливост и двойни стандарти.

Клубът трябва да е силен, или поне да го има, за да са спокойни феновете.

Техните бунтове и протести не може да са минали незабелязано, въпреки че някои медии от една определена група упорито се правеха, че на жълтите павета пред парламента няма няколко хиляди разгневени млади хора с червени шалчета.

Битката е кой да управлява - хем да има такъв, хем на всяка цена да е "наш".

Гриша Ганчев от години иска да е този, който да се нарече обединител на "червената" общност.

Но вратите пред него се затварят една по една и остава вариант с преобразуване на Литекс в ново ЦСКА.

Неудобен и нежелан от мнозина цесекари, но безалтернативен предвид финансови реалности и конюктура в държавата.

Вероятно ако се появи друг бос - при условие, че танцовите стъпки откъм "Нове холдинг" са реални, вариантите де юре пак не са много - или съвсем нов клуб от селските групи дори под В група, или пак купуване на лиценз на професионален отбор.

Но няма да е чудно за родната традиция ако се появи алтернатива на Ганчев, той да получи съвсем друго отношение и дори благосклонни намигания от хазна, прокуратура и спортно министерство.

Досега сякаш те са като трите маймунки "не знам, не чух, не видях" за плановете и намеренията на Ганчев.

Да не забравяме и БФС, където някак упорито казват "не става" за неща, които преди са допускали.

Битката е далеч от терена и ЦСКА е само един от фронтовете в нея.

Но на хората с опънати нерви и червени шалчета може да им писне.

Защото за тях това е страст, а не политика или икономическа стратегия.