Барселона vs. Реал М: идеалният отбор

„Кой играч на Реал бихте взели във вашия отбор, ако можехте?“

В последните десетина години журналистите обожават да задават на футболистите на Барселона този въпрос. Звездите на Реал, на свой ред, също са принудени да се занимават с виртуално подсилване на тима си с представители на врага.

Процесът, разбира се, се усложнява неимоверно заради нежеланието да обидиш съотборниците си както в клубния, така и в националния тим. Феновете и наблюдателите обаче не са обременени от подобни професионално роднински отношения, а само със собствените си предразсъдъци и предпочитания.

Преди поредното „Класико“ на „Бернабеу“ в събота, сайтът sports.ru пусна своя версия на идеалната единайсеторка, съставена от футболисти на двата испански гранда.

Вратар – КЕЙЛЪР НАВАС (Реал М)

Коефициентът на непробиваемост на костариканеца е умопомрачителен – 90,6%. По-простичко казано, от 32 точни удара във вратата на Реал (включително 2 от дузпи) той е допуснал едва 3 гола.

Този сезон подобни цифри не е сънувал дори Мануел Нойер. Навас не дава никаква възможност на запалянковците да се отдадат на носталгия по Икер Касияс, а на собствените си защитници дава шанс статистически да изглеждат много по-добре, отколкото са в действителност.

Клаудио Браво също се представя много стабилно в Барса, но Навас определено е сред тримата най-добри футболисти на „Кралския клуб“ от началото на сезона.

Десен бек – ДАНИ АЛВЕС (Барса)

Алвес е някакъв антиангличанин – сбогува се, сбогува се, но все не си тръгва. И сякаш само чака някой окончателно да го отпише, за да качи рязко нивото и да напомни за самия себе си от времената в Севиля.

Като се има предвид, че на противоположния фланг на защитата е избран друг бразилец – Марсело – това предполага ултраатакуваща игра, без особена мисъл за собствената мрежа. Там обаче е Навас, който блести именно когато футболът започва да прилича на престрелка.

Ляв бек – МАРСЕЛО (Реал М)

В съвременната история на Реал този пост не търпи никакви ротации. До 2007 г. титулярен ляв бек беше Роберто Карлос, след което го наследи сънародникът му. Оттогава Марсело с всяка година само подобрява играта си и постепенно си извоюва статута на един от ветераните и капитаните на мадридчани.

Атакуващият краен защитник е един от основните оръженосци на Кристиано Роналдо след Карим Бензема. Когато Марсело не играе, ефективността на португалеца пада с около 30%.

Трябва да признаем, че като всеки бразилски бек, и Марсело понякога твърде много се увлича с атакуващи действия, но в повечето случаи рискът е оправдан.

Настоящия сезон той започна отлично и никакви контузии не могат да го извадят от тази символична единайсеторка за сметка на Жорди Алба.

Централни защитници – СЕРХИО РАМОС (Реал М) и ЖЕРАР ПИКЕ (Барса)

Двойката централни защитници е взета директно от националния отбор на Испания. Нито помъдрелият Пепе, нито талантливият Варан, нито демонстриращият себераздаване, граничещо с героизъм Масчерано, нито склонният към ефектни изригвания Томас Вермален са в състояние да разбият класическата двойка, съставена от най-буйните представители на Андалусия и Каталония.

И двамата не са в най-добра форма. Първият повече от месец играе на инжекции след контузия в рамото, а вторият вече посвикна с това да го освиркват на всички испански стадиони.

Рамос обаче е сериозна заплаха за противниковите вратари и винаги дава на Реал шанс да измъкне победата в добавеното от рефера време.

Жерар пък след известния регрес в предишните години, се върна на нивото си отпреди пет сезона, когато умението му да започва атаките на отбора си от дълбочина го превърна в един от най-добрите централни бранители на нашето време.

Дефанзивен халф – СЕРХИО БУСКЕТС (Барса)

През 2015 г. да не смяташ Бускетс за част от гръбнака на шампионския отбор на Барса и да не го споменаваш сред най-добрите халфове в света изглежда архаизъм и дивашко невежество.

Почти всички треньори, фигуриращи сред кандидатите за №1 на годината по версията на ФИФА в един или друг момент са се обявявали за негови почитатели.

Някога, вече преди доста години, Бускетс беше непохватен футболист и твърде нехаризматичен елемент в ярки отбори. В момента обаче той е по-скоро цяло явление, отколкото обикновен играч.

Бускетс не просто осигурява контрол върху топката – той е контролът върху топката.