Пет неща, които научихме от Евроволей 2015

Волейболът е логичен спорт

Европа има нов крал и той се нарича Франция. По-логично от това след като за цял сезон си загубил само един мач като че ли няма.

Титлата на Франция обаче не е въпрос само на резултати. А на целенасочена и дългогодишна политика за развитие на отбора. Там изтърпяха лудостта на Н`Гапет, израстването на Тонюти, Гребенников и Рузие, постигнали успехи и на младежко ниво, осъществиха приемствеността между Филип Блейн и Лоран Тили.  

„Изненадата“ Словения също не е чак такава изненада, защото и там работят упорито и целенасочено от няколко сезона насам, спечелиха и Евролигата и това е просто стъпка в развитието им като отбор и спор.

От друга страна бившият вече европървенец Русия логично не стигна дори до финалите в София. Сборная записа серия от загуби в Световната лига, смени треньора, провали се на Световната купа и катастрофира и на Евро 2015.

България пак е четвърта, но пак има отбор

Волейболистите ни за пореден път не успяха да се преборят с тенденцията да губят на полуфинал. Но четвъртото място е особено ценно, не само защото е постигнато у дома и защото е изпълнение на поставената цел. А защото е първото толкова призово класиране от Лондон 2012 г. насам.

След онова избухване в английската столица отборът ни се загуби някъде и дори стигна дъното в световната лига миналата година с 11 загуби. Смениха се и няколко треньори преди на сцената да излезе Пламен Константинов.

Бившият капитан обаче се нуждаеше от време да приложи идеите си и резултатът от тях е именно това класиране. И изявите като отбор, единен и обединен, без сърдити погледи и опити за доказване.

Затова коментарите „Какъв успех е това“, „Пак сме четвърти“, „До кога“ е по-добре да си останат споделяни единствено под сурдинка.

Волейболът у нас е популярен, но не е религия

„България е страна, в която футболът е №1, защото волейболът е религия“. Думите са на министъра на спорта Красен Кралев и бяха изречени по време на Генералната асамблея на Европейската волейболна конфедерация. И би било прекрасно ако отговаряха напълно и на реалността. 

Само че това е валидно само за първата част на изречението. Футболът и у нас, както и на всякъде другаде по света е №1, въпреки че у нас въпросът защо е така е с много неизвестни.

Волейболът обаче в никакъв случай не е религия. Да, в последната седмица на мачовете на националния тим зала „Арена Армеец“ представляваше страховита гледка, но погледнете кадрите от останалите мачове.

Вижте снимките от мача на Полша и Словения, които играха в същата „Арена Армеец“ преди мача на България и Германия. И на финала залата отново не бе пълна.

И още един факт – там където спортът е религия, като например Полша, не изпитват проблеми когато извън състава остават някои от най-добрите. Нашият отбор обаче плати цената за отсъствието на Тодор Скримов, Цецо Соколов, Николай Николов, дори и Валентин Братоев.