Кокошкарски футбол

1:1, 0:1, 1:1, 0:0, 0:1.

1:0, 2:0, 0:1, 1:0, 1:1.

0:3, 1:0, 0:0.

Какво ли е това?

Спокойно, не е някакво кодирано послание на терористична организация. Нито сме полудели.

Това е лицето на милата, родна „А” група.

Така изглеждат резултатите от последните три кръга в може би най-неатрактивното първенство на света.

И с извинение към някой шампионат, където головете са „забранени”, а ние от небрежност евентуално сме го пропуснали.

Най-интересното в съботния ден от българския футбол бе телевизионният герой от стадион „Тича”.

Не бе някой футболист. Не бе и Асен Георгиев. Отваряме скоба - добре, че бе това момче от Монтана, да си забие в собствената мрежа.

Иначе за 180 минути футбол гол нямаше да видим – ни на „Тича”, ни под Аязмото.

Та да се върнем на телевизионния герой. Естествено, че става въпрос за онзи елемент под централната ложа, който се разхождаше с жива кокошка върху ръката си.

И тук започваме с извинение, ако правилната порода на птицата е различна. Приемаме забележката.

Футболът ни обаче е наистина кокошкарски.

Безидеен и грозен. Погледнете резултатите в началото на текста.

Те са истинското му отражение. Не само защото няма голове, а защото няма и положения, няма атмосфера, няма нищо футболно.

Стадионът продължават да са грозни, празните седалки (още едно извинение - с изключение на трибуна „Моци”) пустеят.

След като кокошката дефилира на арената на носителя на купата и суперкупата, във втория по големина град на България, има ли нужда от повече думи.