Нов Шахтьор ли прави Домусчиев?

Какво става в Разград?

Този въпрос се задава след всяка следваща информация за поредния бразилец, румънец или португалец, който заявява, че идва в Лудогорец.

А те станаха наистина впечатляваща бройка. Сисиньо, Препелица, Кафу, Натаниел, а сега и Кешеру... Футболисти за около 5 милиона евро.

Някъде толкова прибра Лудогорец от трансфера на Кайсара в Шалке и ги инвестира в гръбнак на нов отбор.

Въпросът е защо го направи, след като колата се обърна в Европа и бяха изпуснати милиони от евентуални участия в групи поне на Лига Европа.

Защо селекцията се забави, както и защо треньорът Рибейро не дойде поне месец по-рано, за да води изцяло подготовката и трансферната стратегия?

Нормално е да си кажеш – е този Кафу за 1,6 милиона евро, срещу Монтана ли трябваше на Лудогорец?

Но има и друг прочит на ситуацията. Нищо чудно Кирил Домусчиев и съветниците му да са прибегнали до ход, който елиминира точно досегашните им грешки.

Да сглобят отбор сега, а след година той да е готов за сериозни неща.

Преди 15 години Ринат Ахметов пое към върховете на европейския футбол с Шахтьор, като накупи бразилци и румънци, както и най-доброто на украинския пазар.

Всяко лято в Донецк пристигат по 2-3 имена, непознати на Стария континент, и струващи не повече от 4 милиона евро.

Година, две или три след това, с опита на играчи от Шампионската лига и допринесли много за благото на Ахметов и Шахтьор, бразилците поемат към грандове от Англия, Италия и Германия за по 20-30 милиона.

Моделът е основан върху отличен скаутинг и липса на страх от инвестиране на спечеленото от Шампионската лига в кадрови потенциал.

Лудогорец копира, но в умален мащаб, поне засега. Продаде Кайсара за 5 милиона и ги реинвестира в 3-4 имена, които нищо не ни говорят, но в Бразилия се говори за тях като за таланти.

Тоест – целта е догодина с тях да се направи пробив в Европа, а след 2 години да бъдат продадени далеч по-добре от Кайсара. Парите им да бъдат завъртяни в нови сделки и още обещаващи играчи, и така системата да заработи.

Тъпо е, че Лудогорец отпадна още на първото препятствие.

Неприятно е, че българският футбол остана без изглед към Европа и първенството обещава да е надбягване с един кон.

Но ако наистина покупките от последните седмици не са само опит да се надуят мускули и да се покаже, че в Разград могат да си позволят скъпи играчи, а е стратегия с добро набелязване на трансферни цели за бъдещето, значи шампионите са си научили урока.

Ако тези играчи паснат на клуба и направят силен отбор, което изглежда вероятно, догодина няма да има нужда от експресна селекция и работа в движение. На старта на турнирите тогава Лудогорец вече ще е загрял и стъпил на блокчето, готов да потегли.

Ако ли не – значи просто се заблуждаваме, че Разград копира какъвто и да е модел.

Това е просто харчене на пари, защото ги има. Българският модел за футбол, с две думи.

Времето ще покаже. Нулевата година започва, но Лудогорец може да извлече много позитиви от нея.