Топ 20 на свободните агенти

Трансферните суми продължават да се покачват от година на година, но има и клубове, които удрят "джакпота" със свободни агенти. Ще ви представим класацията на 20-те най-добри сделки с футболисти, които са били взети без пари.

20. Демба Ба в Нюкасъл, 2011 г.

След като се предсатви отлично в Хофенхайм, Демба Ба стана цел на редица отбори от Стария континент. Уест Хем успя да го вземе, но "чуковете" изпаднаха. Сенегалецът отказа нов договор с лондончани и премина в Нюкасъл, където направи фурор.

19. Денис Лоу в Манчестър Сити, 1973 г.

След 11 години и 237 гола за Манчестър Юнайтед, Лоу бе пуснат със свободен трансфер. Кулминацията на тази сделка е победният му гол във вратата на "дяволите" през април 1974-а на "Олд Трафорд".

18. Матио Фламини в Арсенал, 2004 г. и 2013 г.

Венгер го взе като 20-годишен, а после още веднъж от Милан. Фламини му се отблагодари по най-добрия начин.

17. Рууд Гулит в Челси, 1995 г.

След контузии в Италия, Гулит дойде без пари в Челси и бързо оказа своето влияние. По-късно стана и играещ мениджър на отбора.

16. Сами Кедира в Ювентус, 2015 г.

Историята ще покаже, но при всички случаи тази сделка си заслужава. Юве изпревари Арсенал, който много искаше немския национал.

15. Юрген Клинсман в Тотнъм, 1997 г.

Две години след като напусна клуба от северен Лондон като любимец на феновете, немецът се изкуши да се върне на "Уайт Харт Лейн". Отбеляза четири гола на Уимбълдън и завърши с 9 попадения в 18 мача, след което прекрати кариерата си.

14. Джей-Джей Окоча в Болтън, 2002 г.

Едно от страхотните попадения на мениджъра Сам Алърдайс. Окоча се задържа 4 години и изигра 145 мача за Уондърърс, след което замина за Катар.

13. Гари Макалистър в Ливърпул, 2000 г.

Трансферът бе приет с недоверие, но стана важна част от требъла през 2001 г. и отбеляза победен гол в дербито с Евертън.

12. Джанлука Виали в Челси, 1996 г.

12 месеца след сензационния трансфер на Гулит, в Челси дойде и Виали със свободен трансфер от Ювентус, само дни след като бе вдигнал Шампионската лига. Когато Гулит бе уволнен, той довърши сезона като играещ мениджър и тимът спечели Купата на Лигата и КНК.

11. Мирослав Клозе в Лацио, 2011 г.

Миналата година той стана водещ реализатор на световни първенства. Напусна Байерн през 2011 г., след което направи истински фурор в Лацио.

10. Джеймс Милнър в Ливърпул, 2015 г.

Общите му трансфери са за над 40 млн. паунда, но стана така, че премина без пари в Ливърпул, след като се почувства ненужен в Манчестър Сити.

9. Раул в Шалке, 2010 г.

След 16 години в Реал, сбогуването му бе наистина емоционално. Премина в Шалке, където отбеляза 40 гола за два сезона и го заобичаха и в Германия.

8. Роберто Баджо в Болоня, 1997 г и в Бреша, 2000 г.

През 1997 г. Баджо не попадаше в плановете на Фабио Капело в Милан, както и на Карло Анчелоти в Парма. Така той попадна в Болоня и отбеляза 22 гола за отбора. След това заблестя за Бреша и на 37 години се върна в националния отбор.

7. Хенрик Ларсон в Барселона, 2004 г.

След Евро 2004 Ларсон премина в Барселона със свободен трансфер. Изигра важна роля при спечелването на Шампионската лига през 2006 г.

6. Естебан Камбиасо в Лестър, 2014 г.

Аржентинецът изигра страхотен сезон и благодарение на него Лестър успя да запази елитното си място.

5. Сол Кембъл в Арсенал, 2001 г.

Феновете на Тотнъм го намразиха жестоко, след като премина във вечния враг, но пък тези на Арсенал вече го имат за легенда.

4. Роберт Левандовски в Байерн Мюнхен, 2014 г.

През ноември 2013-а той обяви, че следващото лято иска да премина в Байерн Мюнхен. За съжаление Дортмунд не получи и стотинка за звездата си.

3. Пол Погба в Ювентус, 2012 г.

Интересно е как Манчестър Юнайтед изпусна французина, но пък за сметка на това Ювентус удари джакпота.

2. Стив Макманамън в Реал Мадрид, 1999 г.

През 1997 г. Ливърпул се разбра с Барселона за трансфера на Мака на стойност 12 млн. паунда, но той не успя да договори личните си условия. Две години по-късно той премина без пари в Реал Мадрид.

1. Андреа Пирло в Ювентус, 2011 г.

Неслучайно го наричат Професора. Преди няколко години предричаха край на кариерата му, но той заблестя в пълна сила в Ювентус, след като напусна Милан. Бе в основата на поредните титли на торинци - четири през последните години.