Жребий за нищо

Светът чака жребия за Мондиал 2018, за да започне да отброява дните до квалификациите. Ще се анализират съперници, ще се припомнят паметни дуели, ще се трупат архивни снимки и видеа преди над 200 отбора да тръгнат по пътя към най-великия турнир във футбола – световното.

Но това, което ще ни отредят урните на церемонията в Санкт Петербург, е ... незначително. Не, не – не е грешка.

Разбира се, хубаво е да има оптимизъм. Хубаво е да имаме тръпката, че в София може да дойдат Германия, Англия, Холандия или Испания.  Но не и с онова усещане отпреди години, че ще им направим живота ад на „Васил Левски”.

Не – ние чакаме жребия, за да отбележим плахо, че сме твърд аутсайдер за класиране.

Това е плацдарм и поставяне на първите елементи от ешафода, върху който ще посрещнем една тъжна годишнина. Бъдете сигурни – ако не стане чудо, България на световното през 2018-а в Русия няма да играе. И ще отбележим 20 години от последния ни Мондиал.

Да, така е – минаха 20 години!

През 1998-а гастролирахме с конфузна несъстоятелност на световното във Франция, въпреки че имахме нелош отбор. Поизложихме се, но все пак бяхме там. Имаше ни на картата.

От тогава обаче големите първенства минават без нас, което натрупва усещане за непълноценност на българския запалянко. На него му се пътува, видя се през 2004-а, когато пък за последен път въобще стъпихме на такъв форум – Евро 2004. Хиляди подкрепиха тима в Португалия, обнадеждени и вдъхновени от очаквания.

В прав текст

За 11 години националният изгуби аурата си. Изгуби народното доверие и подкрепа, а стана място, където най-добре изпъкват несъвършенствата на футбола ни.

Tweeeet me!

От тогава също изтече много вода. За 11 години националният изгуби аурата си. Изгуби народното доверие и подкрепа, а стана място, където най-добре изпъкват несъвършенствата на футбола ни. Слабо подготвени треньори (с малки изключения), футболисти под средното европейско ниво, които могат да напънат жили и да изиграят един мач на добро равнище, но не и да задържат такова за целия цикъл от квалификациите, несериозно отношение, манталитет на псевдо звезди и личностни конфликти.

България изпусна само една наистина добра възможност за класиране през тези години – не бяхме далеч от Евро 2008, не ни стигна една точка в битката с румънците.

Останалото е посредственост.

Мястото ни в четвърта урна също е логично. А то обуславя още по-тежки съперници, не че за националния в този му вид има леки такива. Когато водач ти е някой от великите, а под него дебнат сили като Франция, Дания, Швеция и Италия...

Сметките, разбира се, са в разгара си вече седмица. Нали сме в България.

Мечтаем си (из сайтове и вестници) за група с Румъния или Уелс за водач, Исландия, Словения... Е, добре – дори те не изглеждат никак преодолими в този момент!

Ами ако жребият си направи майтап и имаме Германия, Италия и Швеция в групата, тогава?

Всъщност – да бъдем реалисти.

Ако нещо драстично не се промени във футбола ни, ние надеждите за класиране си ги поливаме и подхранваме сами – като фикуса в хола, който иначе съвсем ще изсъхне.

Не че от него има голяма полза – даже и красив не е... Просто трябва да го има.