Стомната на Лудогорец се счупи от третия път

Смяна на треньор около първия мач за сезона – по традиция европейски.

Селекция в движение, обикновено без да се покрие най-проблемния пост.

Раздяла с основни играчи без да се помисли за това, че гръбнакът на един отбор трудно се прави отново и бързо.

Бавен старт, който струва скъпо.

Това са типичните диагнози на лятото за Лудогорец.

Повтарят се като дежа-вю от 2012-а насам, като изключим първата предсезонна подготовка и ранното отпадане от Динамо (Загреб), тогава логично не отчетено като провал.

Година по-късно въпреки титлата си тръгна Ивайло Петев (а за него бе втора), на когото примката бе на шията още от края на първенството, а се стегна след един нещастно изгубен двубой в Словакия от Слован.

За реванша 7 дни по-късно треньор вече бе Стойчо Стоев.

Човекът също стигна до титла и първи европробив на Лудогорец.

Което не спря боса му да го уволни след трудно нулево реми с Партизан в първия мач от сезона още в сезона на дините.

Георги Дерменджиев донесе четвъртата титла, но не и преди да вкара отбора в групите на Шампионската лига, където спечели четири точки.

И, разбира се, както често става у нас, специалисти от пред банята или на ъгъла до блока разправяха под път и над път – този отбор и без треньор можел, биели въпреки него и т.н.

Е, това лято Домусчиев изпълни мечтата си да доведе светило от чужбина.

То толкова ярко засвети, че Бруно Рибейро, водил не повече от 50 професионални мача в кариерата си и то със средняшки отбори от португалската неизвестност, загуби 3 от 3 на старта.

И този път бе фатално.

От третия път стомната се счупи – след като в трето поредно лято се правеха експерименти и лупинги без да се прецени риска.

Това, което тази голяма грешка доведе след себе си е още по-сериозно бреме. Майната му на поражението в Ловеч, има още 35 кръга. Дори на европейската конфузия с Милсами майната и – случва се, казват бодро в Разград.

Но за какъв дявол сега ще се прави селекция?

За мачовете с Пирин и Монтана?

Лудогорец трябваше да вземе съвсем друг курс това лято. Да мине спокойно през Милсами и Шкендербеу с отбора от пролетта, без да допуска да си тръгнат опитни играчи като Абало, Барт, Безяк и Ешпиньо – част от гръбнака на състава.

След елиминирането на молдовци и албанци, което бе напълно по силите на отбора, можеше да се търси решение с нов треньор от чужбина, селекция за доста пари и евентуална раздяла със старите „муцуни”.

На 10 август Лудогорец можеше да е осигурил европейски футбол до Нова година и нямаше да е късно да се правят плановете за новия сезон, та дори вече и с треньор като Рибейро, щом това е бил изборът на президента.

Но да започнеш с подготовка, която не треньорът е правил, отбор, който не познава и се събира в движение, и с подводните камъни на първите кръгове, където предимно спокойствието и рутината решават...

Тук Лудогорец и самоувереният им собственик сбъркаха.

И ще си платят с една нулева година, през която няма да има гръмки заглавия  и прегракнали от превъзбуда коментатори в късните часове на вторник и сряда от ефира.